Выбрать главу

ШЕСТИ РАЗКАЗ

"Живял в едно село тъкач на име Мантхара. Веднъж му се счупили всички совалки на стана. Тогава, като взел брадвата, той тръгнал да търси дървета и стигнал до морския бряг. И като видял там голямото дърво шиншапа, помислил: „Ето голямо дърво. Ако го отсека, ще имам много совалки.“ И вдигнал брадвата. В това време духът, който живеел върху дървото, казал: „Слушай! Това дърво е мое убежище. За нищо на света не го погубвай. Тук аз живея в най-голямо блаженство, защото вятърът, който взема прохлада от морските вълни, разхлажда тялото ми.“ Тъкачът казал: „Какво да правя? Дървото ще ми донесе всичко необходимо, а без него семейството ми ще страда от глад. Иди по-скоро на друго място, аз ще го отсека.“ Духът казал: „Аз съм доволен от теб. Поискай каквото ти трябва и пощади това дърво.“ Тъкачът казал:

„Щом като е така, ще си отида в къщи, за да се посъветвам с приятеля и жена си, и ще се върна.“ Духът се съгласил и тъкачът се върнал в своя дом. Когато влизал в селото, видял своя приятел бръснаря и му казал: „Хей, приятелю! Аз завладях един дух! Кажи ми, какво да поискам от него?“ Бръснарят отговорил:

„Скъпи, ако е така, поискай царство; тогава ти ще станеш цар, аз министър и като вкусим от щастието на този свят, ще бъдем щастливи и на онзи.“ Тъкачът казал: „О, приятелю! Така да бъде. Само че аз ще попитам и съпругата си.“ Бръснарят възразил: „Не трябва да се съветваш с жена. Нали е казано:

Обличай и храни жената, особено когато тя

е пред зачатие, но в нищо

не се съветвай с нея ти.

А също така:

«Дом, управляван от жената

или от някой младенец, върви към гибел» — казал някога

тъй Бхаргава-мъдрец.

И още:

Щом има корист у жените,

на нищо те не дават гръб, когато пък не са щастливи,

синът им даже не е скъп.“

Тъкачът отговорил: „Дори и да е така, все едно, тя е предана съпруга и трябва да я попитам.“

Щом казал това, той забързал към жена си и се обърнал към нея с тези думи: "Скъпа! Днес под моята власт попадна един дух и обещава да изпълни желанието ми. И ето, аз дойдох да се посъветвам с теб. Кажи ми, какво да поискам? Моят приятел, бръснарят, каза: „Поискай царство.“ Жената отговорила: „Сине на благороден! Какво разбира бръснарят? Не го слушай. Нали е казано:

Не се съветвай със ловеца,

актьора или говедаря, неблагородния, момчето,

аскета или пък бръснаря.

При това царският сан е само верига от големи страдания. Претоварен от грижи за света, сражения, походи, станове, съюзи, двуличия и други неща, той никога не носи щастие на човека. Освен това:

Така е: брат със брат се бие. От трона мамен, в страшен час синът баща си ще убие… Ти по-добре не искай власт.“

Тъкачът казал: „Ти си права. Посъветвай ме, какво да поискам?“ Жената отговорила: „Ти обикновено изработваш по едно парче плат и това парче стига да заплати всичките ни разходи. Поискай още две ръце и още една глава, за да изработваш наведнъж по две^ парчета плат. Тогава едното парче ще покрива домашните ни разходи, а за второто роднините ти ще започнат да те славят като човек, който извършва нещо необикновено.“ И като я изслушал, тъкачът зарадван казал: „Добре, предана съпруго! Хубаво го каза. Така и ще направя.“ Тъкачът отишел при духа и попитал: „Ако можеш да изпълниш желанието ми, дай ми още чифт ръце и една глава.“ Едва казал това, и мигновено главите му станали две, а ръцете четири. И когато зарадван си отишел в къщи, хората помислили:

„Това е ракшас“ — и го били до смърт с тояги и камъни.

[Продължение на втори разказ]

Ето защо аз казвам: „Който е съвсем безумен…“ И носещият колелото отново казал: „Всеки човек става за посмешище, когато го завладее дяволът на напразните и глупави надежди. И нали добре е казано:

За бъдещето който мисли,

от празни думи обладан. ще побелее от брашното

като наивния брахман.“

Придобилият златото попитал: „Как?“ Онзи разказал:

СЕДМИ РАЗКАЗ

„Живял в един град брахман на име Свабхавакрипана. Имал той гърне, пълно с брашно, а това брашно му оставало от подаянията, които получавал. Като закачал гърнето на един гвоздей в стената, той поставял под него леглото си и не свалял очи от него. Една нощ помислил: «Това гърне е напълнено догоре с брашно. Ако настане глад, аз ще получа за него сто рупии. След това за тези пари ще купя двойка кози. Всяка половин година те ще се плодят и скоро ще имам цяло стадо. Козите ще ги разменя за крави. Когато кравите се стелят, ще продам потомството им и ще купя биволици, след това ще продам биволиците и ще купя кобили. От заплождането на кобилите ще получа много коне, ще ги продам и ще имам много злато. Със златото ще си построя дом с четири стаи. След това ще дойде някой в моя дом и ще ми даде прекрасната си дъщеря със зестра. Съпругата ще роди син. Ще го кръстя Сомашарман. Когато вече бъде възможно да го люлее на коленете си, ще взема някаква книга и като седна зад конюшнята, ще започна да я изучавам. А Сомашарман, седейки върху коленете на майка си, ще ме види, ще поиска да го полюлея на моите колене и ще се приближи до конете. Тогава, разгневен, ще кажа на брахманката: „Вземи, вземи детето!“ А тя, заета с домакинството, няма да ме чуе. Тогава аз ще скоча и ще я ритна с крак …» И увлечен от мислите си, той така ритнал гърнето, че то се разбило и целият побелял, посипан от брашното.