[Продължение на втория разказ)
Ето защо аз казвам: «За бъдещето който мисли…» Придобилият златото казал: «Това е така. Нали:
Обзетият от лакомия,
незнаещ в глупостта покой, като цар Чандра ще заслужи
най-лоши думи той.»
Носещият колелото попитал:“ Как? — онзи разказал:
ОСМИ РАЗКАЗ
"Живял в един град цар Чандра. Той имал стадо маймуни, за да се забавлява синът му. Тези маймуни непрекъснато се хранели с най-разнообразни храни и затлъстели. Синът на царя за забавление имал и стадо овни. Един от тях и през деня, и през нощта се вмъквал в кухнята и ненаситен, изяждал всичко, което виждал. Ала готвачите, за да му отмъстят, го биели с пръчки и с всичко, което им попадало под ръцете. Като видял това, водачът на маймуните помислил:
„Уви! Тази вражда между овена и готвачите ще навлече гибел на маймуните. Овенът е лаком за вкусни неща, а готвачите много се сърдят и го бият с всичко каквото им попадне. Ако някога, щом не намерят нищо друго, го ударят с главня, вълната на овена ще пламне дори от малка искра. А като се подпали, той ще се втурне в близката конюшня и ще предизвика пожар. Нали тя е пълна със слама. Тогава конете ще получат обгаряне. А в Шалихотра се говори, че коне, които са пострадали от изгаряне, могат да бъдат излекувани с мас от маймуна. Тогава несъмнено нас ни очаква смърт.“ След тези мисли той повикал всички маймуни и казал:
„Внезапно царските готвачи с овните почнаха кавга
и на маймуните навярно
тя ще докара смърт сега.
Ако раздори без причина
сред този дом царят безспир, то по-добре не идвай в него,
за да запазиш своя мир.
А също така:
Смърт е раздорът за двореца,
за дружбата пък — глупостта, загива царството от царя
без ум, триумфът — от лъстта.
Затова ще напуснем този дом и ще отидем в гората, докато не ни е стигнала смъртта.“
И като чули думите му, маймуните, опиянени от гордост, му отговорили със смях: „Изглежда, че от старостта разумът ти е отслабнал, щом като говориш така. Няма да изоставим превъзходните, подобни на нектар ястия, с които ни хранят с ръцете си царските синове, за да се храним там, в гората, със стипчиви, сурови, горчиви и солени плодове от дърветата.“ Водачът на стадото ги изгледал печално и казал: „Ах, глупци такива! Не виждате края на своето благополучие. То е сладко само от пръв поглед, а краят му ще бъде като отрова. Не искам да гледам как загиват моите роднини и сега ще отида в гората. Нали е казано:
Щастлив е, който не познава
грабеж и гибел на рода, жена си в чуждата прегръдка,
а пък приятеля в беда.“
И като казал така, водачът на стадото ги оставил и отишел в гората.
И ето че след като той си отишел, овенът се вмъкнал веднъж в кухнята. А готвачът, като не намерил нищо друго, хванал полузапалена пръчка и започнал да го бие. Веднага вълната на овена се запалила и той с блеене се втурнал в близката конюшня и започнал да се мята из нея. А там имало много слама, тя се подпалила и отвсякъде се надигнали огнени езици. Конюшнята била пълна с много завързани коне, на едни им се пръснали очите и те отишли в небитието; други прегризали ремъците и наполовина обгорени, изпоплашили всичко живо с цвиленето си. През това време разтревоженият цар повикал доктори, познаващи учението на Шалихотра, и ги попитал: „Как да излекувам тези коне от изгарянето?“ А те, като си спомнили какво са учили по-рано, казали: „Божествени! Ето какво казва за това блаженият Шалихотра:
«Както тъмата се стопява
пред утринния лъч за час, на коня тъй минава всичко,
намазано с маймунска мас.»
Нека приложат това лечебно средство, та конете да не умрат от изгаряне.“ И щом чул това, царят заповядал да убият маймуните. Но за какво са много думи? Всички били убити. А водачът на стадото, макар че не видял с очите си гибелта на своя род, слухът за това нещастие стигнал до него и той не можал да го понесе спокойно. Нали е казано:
Наистина е жалък, който
от алчност или страх спокойно може да приеме