смъртта на своя брат.
И ето че този стар вожд, измъчван от жажда, скитайки, стигнал до едно езеро, украсено от гъстите храсти на лотосите. И като се огледал внимателно, видял следа, която водела към езерото, но обратна следа не намерил. Тогава помислил: „Несъмнено във водата трябва да живее зъл хищник. Затова аз ще взема стебло от лотоса и ще пия вода отдалече.“ И когато направил така, от езерото излязъл ракшас с бисерна огърлица на шията и му казал: „Слушай! Аз изяждам тези, които влизат във водата. Няма по-хитър от теб,
щом като пиеш вода по този начин. Доволен съм от теб. Измоли това, което желае сърцето ти.“ Водачът на маймуните попитал: „Хей! Колко можеш да изядеш?“ Ракшасът отговорил: „От тези, които влизат във водата, аз изяждам стотици, хиляди, десетки и дори стотици хиляди. А на сушата ме надвива и чакалът.“ Водачът казал: „Между мен и господаря се породи непримирима вражда. Ако ти ми дадеш бисерната огърлица, с ловки думи ще събудя у него алчността и ще го накарам да влезе в езерото заедно със свитата.“ И тогава ракшасът му дал бисерната огърлица.
А водачът на маймуните, като украсил шията си с бисерната огърлица, започнал да скача по върховете на дърветата. Тогава хората го видели и го попитали:
„Хей, водачо на стадото! Къде беше толкова време? Откъде намери тази бисерна огърлица, която засенчва с блясъка си дори слънцето?“ Онзи отговорил: „Има на едно място в гората добре укрито езеро, създадено от Дханада. Който се потопи във водата в неделя, когато слънцето изгрее наполовина, по милостта на Дханада ще излезе от него с подобна бисерна огърлица на шията.“ И като чул това от хората, повелителят повикал маймуната и казал: „Слушай, водачо на стадото! Вярно ли говориш?“ Онзи отговорил: „Господарю! Свидетелство за това е бисерната огърлица, която виждаш на шията ми. Ако и на теб ти трябва такова нещо. изпрати с мен някой, за да му покажа всичко.“ Щом чул това, царят казал: „Щом като е така, сам ще отида със свитата си и ще получа много бисерни огърлици.“ Водачът казал: „Добре, господарю!“
И ето че обхванат от алчност за бисерни огърлици, царят тръгнал със свитата си на път. А що се отнася до маймуната, седящият в носилката цар я държал на коленете си в знак на уважение. Нали вярно е казано:
И нека е богат и учен,
но щом човек е егоист, върви по глупави пътеки,
твори безсрамна летопис-
Стареят неговите зъби,
косата, вехне паметта, старее той, но не старее
у него само алчността.
И когато стигнали на разсъмване до езерото, водачът казал на царя: „Божествени! Успехът придружава тези, които влязат тук, когато слънцето изгрее наполовина. Затова кажи на цялата свита да влезе едновременно в езерото. А след това ще влезем и ние с теб и като стигнем до набелязаното от преди място, ще ти покажа многобройните бисерни огърлици.“ И всички хора влезли в езерото и били изядени от ракшаса.
През това време, като видял, че много се бавят, царят казал на маймуната: „О, повелителю на стадото! Защо се бави моята свита?“ След тези думи водачът бързо се покатерил на едно дърво и казал: „Слушай, зли царю! Твоята свита я изяде ракшасът, който живее във водата. Ти погуби роднините ми и аз отмъстих за обидата. Махай се! Помня, че ти си господар и не ти позволих да влезеш там. Нали е казано:
За дружба с дружбата плати,
а за вражда плати с враждата. Не виждам нищо лошо в туй
да търсиш винаги отплата.
И така ти погуби моя род, а аз — твоя.“ Когато чул това, опечаленият цар веднага се върнал там, откъдето дошел. Щом царят се отдалечил, наситилият се ракшас излязъл от водата и радостно казал:
„Ти със стебло водата пи,
убит е твоят враг, другар намери и са съхранени
в теб бисерите като дар!“
[Продължение на втория разказ]
Ето защо аз казвам: „Обзетият от лакомия…“ Придобилият златото отново казал: „Пусни ме. Аз ще си отида в къщи.“ Носещият колелото отговорил:
„Как ще си отидеш, оставяйки ме в такова положение? Нали е казано:
Приятеля си който сам
в беда остави без пощада, за всекиго това е ясно
във ада сигурно ще страда!“
Придобилият златото казал: „О! Това е вярно, ако човек, надарен със сила, изостави онзи, на когото може да помогне. А тук хората не могат да помогнат и няма такава сила, която да те освободи. При това колкото по-дълго гледам лицето ти, обезобразено от болката, която ти причинява въртящото се колело, толкова повече виждам, че трябва по-бързо да се махна оттук, а иначе и с мен ще се случи същото нещастие. И нали добре е казано:
Защо ли твоето лице,
маймуно, тъй е помрачено? Викала е дошел при теб.
Търси във бягството спасение!“