[Край на десетия разказ]
Ето защо аз казвам: «Човек, когато е разумен…» Щом изслушал тези думи, царят повикал няколко брахмани и им казал: «О, брахмани! Роди ми се тригърда дъщеря. Има ли някакъв начин да се премахне тази беда?» Те отговорили: «Божествени! Ако се роди момиче без един от необходимите членове на тялото или с излишни членове — то губи достойнствата си и носи смърт на онзи, който я вземе за жена. Чуй…
Щом свойта дъщеря тригърда
съгледа старият баща, то няма никакво съмнение —
съвсем наблизо е смъртта.
Затова нека божественият избягва да я гледа. Ако някой я вземе за жена, дай му я и им заповядай да напуснат страната. Щом постъпиш така, няма да извършиш грях и за двата свята.» И като изслушал думите им, царят обявил под ударите на барабаните: «Хей! Който вземе за жена тригърдата царкиня, царят ще му даде сто хиляди златни монети и ще им заповяда да напуснат страната.» Дълго обявявали това под барабанните удари, но никой не вземал царкинята за жена. Така, скрита от чужди погледи, тя станала голяма.
А в този град живял един слепец. Негов водач бил гърбавият Мантхарака, който го водел с помощта на протегната пръчка. И като чули барабанните удари, те започнали да се съветват: «Ако се докоснем до този барабан — ще получим момичето и златото. А като получим златото, ще си прекарваме щастливо времето. Ако по вина на момичето ни постигне смърт, ще свършат нашите страдания, родени от бедността. Нали е казано:
Любов и срам, и реч красива,
блаженството на младостта, безгрижието и съюза
с любимия, душевността, разумност, честност, благородство,
ум, чистота и весел нрав — ще имаш само, щом е пълен
стомаха ти и щом си здрав.»
И щом се посъветвали така, слепият се приближил до барабана, докоснал го и казал: «Аз ще взема за жена това момиче.» Тогава царските слуги отишли при царя и му съобщили: «Божествени! Някакъв слепец се докосна до барабана. Нека божественият реши какво да прави сега.» Царят казал:
«Да бъде глух, да бъде сляп,
дори прокажен — запомнете:
да вземе дъщеря ми в миг
и по-далеч ги изгонете!»
Като чули заповедта на царя, царските слуги завели тригърдата на брега на реката, дали на слепеца като зестра сто хиляди златни монети и ги венчали. След това ги качили на една лодка и казали на рибарите: «Хей! Откарайте този слепец с жена му и с гърбавия в друга страна и ги заведете в някой град.» И когато всичко това било изпълнено, тримата пристигнали в друга страна и като си купили къща в един град, заживели щастливо. Слепецът само лежал на кревата и спял, а гърбавият се занимавал с домакинството.
Така минавало времето, но ето че тригърдата нарушила своята добродетел с гърбавия. И веднъж му казала: «О, прекрасни! Ако погубим по някакъв начин този слепец, ще можем да прекарваме времето си щастливо. Намери отнякъде отрова — аз ще я дам на слепия, ще го погубя и ще бъдем щастливи.» На другия ден гърбавият намерил отнякъде умряла змия. Като я взел, той се прибрал с радостно сърце в къщи и й казал: «Прекрасна! Намерих тази черна змия. Разрежи я на парчета, сложи й вкусни подправки и като кажеш, че това е риба, дай на лишения от зрение, за да умре по-скоро.» След това Мантхарака тръгнал отново за пазара. А тя разрязала на парчета черната змия, сложила я в гърне с мляко и вода и поставила съда във фурната. И докато се занимавала с домакинството, казала ласкаво на слепеца: «Сине на благороден! Днес донесох риба, която толкова много обичаш, и я приготвям. Вземи лъжица и я разбъркай, докато се занимавам с други домакински неща.» Той се зарадвал и като облизвал устата си, бързо станал, взел лъжица и започнал да разбърква. И докато вършел това, от отровната пара ципата на очите му започнала малко по малко да изчезва. Щом разбрал, че това средство е лечебно, той поставил очите си още по-близко до парата. И когато прогледнал и надникнал в гърнето, видял там само късове от змия. Тогава помислил: «Ох! Какво е това? Нали ми казаха, че тук има риба? А това са парчета от черна змия! Я по-добре да разбера дали тригърдата е направила това, или го е намислил Мантхарака, за да ме погуби, пък може и да е работа на някой друг?» Като помислил така, той скрил състоянието си и продължил да се държи като сляп. През това време Мантхарака се върнал и без страх започнал да се наслаждава на тригърдата с прегръдки, целувки и други ласки. А слепият, когато видял всичко това, сякаш че отново ослепял от гняв. Като не намерил никакво оръжие, той се приближил до тях, грабнал със сила Мантхарака за краката и като го завъртял над главата си, ударил с него тригърдата в сърцето. И от този удар третата й гърда влязла навътре, а гърбавият, като си ударил гърба в гърдата й, се изправил!