[Край на втория разказ)
Ето защо аз казвам: «Към слепия и гърбавия…» Придобилият златото казал: «О! Ти каза истината. Щастието винаги идва от благосклонността на съдбата. И все пак колкото и да е могъща съдбата, никога не бива да се губи разсъдък. А ти го загуби, като не се вслуша в думите ми!»
Щом казал това, придобилият златото се простил с приятеля си и се върнал в къщи.“
И тук завършва петата книга, наречена „Безразсъдни постъпки“, първият стих на която гласи:
Каквото лошо си видял,
изпитал и му нямаш вяра, от него се пази навред —
не подражавай на бръснаря.
С края на тази книга завършва и науката за разумното поведение
Панчакхиянака
наречена също:
Панчатантра
БЕЛЕЖКИ
Встъпление
Достойно — Традиционно за древноиндийската литература обръщение към божество в началото на произведение.
Ом — дума, която се употребява в началото на молитви и при религиозни церемонии. Фонетично тя означава съответно Вишну, Шива и Брахма — три от най-големите божества на индийския пантеон.
Сарасвати — — богиня на красноречието, науката и изкуството. Почита се като дъщеря и съпруга на Брахма.
Вишнушарман — легендарен съставител на „Панчатантра“. букв. „пазен от Вишну.
Шарман — пазен, благословен“, окончание, характерно за част от името на брахман. Срещащите се в текста собствени имена на героите по правило са свързани с характеристиката на действуващото лице. При всички тези случаи в забележките се дава техният превод.
Махиларопия — съвременният Мелиапур — град около Мадрас.
Амарашакти — притежаващ безсмъртна сила.
Васушакти — притежаващ богата сила.
Уграшакти — притежаващ огромна сила.
Ананташакти — притежаващ безмерна сила.
Божествени — букв. „боже“ — обикновено обръщение към царя.
Сумати — благоразумен. Според представите на древните индуси гъската е толкова мъдра птица, че е способна да извлече млякото, смесено с водата.
Брахман — член на висше жреческо съсловие. Паметници на древноиндийската литература свидетелствуват за разделение на робовладелческото и раннофеодалното общество на древна Индия на ред съсловия, главните от които са: брахмани, кшатрии — военна каста, вайши — търговци, земевладелци, занаятчии и т. н., задължени да хранят представителите на висшите съсловия (брахмани и кшатрии), ищудри — зависими земевладелци и лица, изпълнявали най-черна работа.
Пътя на боговете — шеговито название на задник.
Панчатантра — първоначалното значение на тантра е било „основа за тъкан“, даващо редица преносни значения: „основно положение“, „наука“, „книга“, „житейска мъдрост“. Оттук и различните тълкувания на името на книгата.
Шакра — могъщ. Едно от имената на Индра.
бог — воин, почитан като господар на боговете, а по-късно един от осемте пазители на света.
Първа книга
Пурандара — разрушител на градовете, едно от имената на Индра, разрушаващ по преданието градовете на своите врагове.
Вардхамана — процъфтяващ.
Матхура — един от седемте свещени градове на Индия, разположен на десния бряг на река Джамна. Досега служи като място за поклонение.
Раковина и турия — музикални духови инструменти в древна Индия.
Нандака — радостен.
Сандживака — издръжлив.
Ахава — дърво, даващо растителен клей.
Кхадира — вид акация, разпространена в Източна Индия.
Палаша — дърво с кръгли зъбчати листа и яркочервени цветове.
Шала — дърво, отличаващо се с голяма височина.
Гайял — вид див бик, срещащ се в гористите местности на Индия.
Ямуна — съвременна Джамна, една от големите реки на Индия. Извира от Хималаите.
Хара — едно от имената на Шива, почитан като бог-разрушител. Съгласно легендата Шива язди на бик.
Пингалака — червеникавокафяв.
Каратака — тъмночервен.
Даманака — усмирител.
Анджана — дърво, срещащо се в Източна Индия.
Вияса — име на легендарен мъдрец, създател на преданието на великия древноиндийски епос „Махабхарата“.
Пандавите — тук се има предвид епизод от IV книга на „Махабхарата“, в който се разказва за службата при цар Бирата на намиращите се в изгнание петима пандави — Юдхиштхира, Бхима, Арджуна, Накула и Сахадева.