Като се заредят тържествата, на комисиите остава да се погрижат за храната на тържествующия народ и тогава вече никой дявол не ще може да намери разлика между България и Римската империя…
И за храната е лесно: Рим е раздавал хляб на 300 000 гладници, какво струва на българския народ в името на прогреса и народното величие да поддържа 50 000 гладници в София. Останалите 10 000 души, надяваме се, ще имат поне за хляб пари. Ето ти тебе и разрешение на всички социални и економически въпроси: един княз и две комисии! Едната ще раздава хляб, другата ще устройва тържества. Нека му мислят авсрийците… Кой им е крив! Да са мислили, когато са подписвали търговския договор, ха-ха, ха-ха…
Ний сме си добре, ний сме доволни: имаме си конституция, с турците сме приятели — какво ни трябва повече! Упоени от щастие, ние като римските тълпи ще викаме по градските мегдани само:
„Panem et circenses!1“…
София, 26 февруарий 1897 г.
1
Panem et circenses (лат.) — горчиви думи, казани от Ювенала на разкапаните римляни, които не са искали на Форума нищо освен хляб и безплатни зрелища.