Ненадейно покрай нея профуча някаква тъмна фигура, човек. Хедър едва не се подхлъзна. В последния момент притисна краката си по-силно към тесния ръб и заби здраво пръстите на ръцете си, за да се закрепи. Надигна се буря от аплодисменти и първата й мисъл беше: „Натали".
Но после Дигин избоботи:
— И той е вътре, дами и господа! Мърл Трейси, нашият трийсет и втори участник, е във водата!
Вече почти беше стигнала до върха. Рискува да хвърли поглед назад и зърна стръмен наклон на назъбена скала, тъмна вода, която се разбиваше в основата на издатината. Ненадейно й се стори, че от нея я разделят милиони мили.
За секунда мъглата в главата й се разнесе, гневът и болката отшумяха и й се прииска да запълзи обратно надолу, да се озове на сигурно място на брега, където я чакаше Бишъп. Въпреки късния час можеха да отидат до ресторантчето на Дот и да хапнат вафли с допълнително масло и допълнително бита сметана. Можеха да се качат в колата, да отворят всички прозорци и да карат безцелно, заслушани във все по-високото свирене на щурците, или да седнат на капака на колата му и да си говорят за глупости.
Но беше много късно. Гласът на Мат отново зашепна в ухото й и тя продължи да се катери.
Никой не знае кой е измислил „Паника" или кога е започнала играта.
Съществуват различни теории. Някои хора обвиняват закриването на фабриката за хартия, при което четирийсет процента от пълнолетните жители на Карп, Ню Йорк, за една нощ останали без работа. Майк Дикинсън, който се прочу, след като го арестуваха като дилър за наркотици в същата нощ, в която го обявиха за крал на бала и сега сменя спирачки на „Джифи Люб" на Магистрала 22, обича да си приписва заслугата. Затова все още ходи на Началния скок, седем години след завършването си.
Но нито една от тези истории не отговаря на истината. „Паника" започна както толкова много други неща в Карп — бедно градче с население от дванайсет хиляди души, разположено насред нищото: защото беше лято и нямаше какво друго да се прави.
Правилата са прости. Денят след завършването е Началният скок и играта продължава през цялото лято.
След последното изпитание победителят прибира джакпота.
Всички в гимназията „Карп" плащат за джакпота, без изключение. Таксата е по един долар на ден за всеки ден от учебната година — от септември до юни. Отказалите да кихнат сумата получават напомняния, които варират от деликатни до крайно убедителни: ограбено шкафче, разбити прозорци, разкрасена физиономия.
Така е честно. Всеки, който иска да играе, има възможност да победи. Това е още едно от правилата: всички ученици от последния курс, но само от последния, могат да участват и трябва да оповестят, че смятат да се състезават в Скока — първото изпитание. Понякога се записват цели четирийсет деца.
Победителят винаги е само един.
Двама съдии планират играта, определят изпитанията, запознават с инструкциите, раздават и отнемат точки. Избират ги съдиите от предишната година и самоличността им се пази в строга тайна. В цялата история на „Паника" никой никога не е признавал, че е бил съдия.
Разбира се, имало е подозрения — слухове и предположения. Карп е малко градче и на съдиите им се плаща. Как така Майра Камбъл, която постоянно крадеше обяд от училищната закусвалня, защото у тях нямаше храна, ненадейно си позволи хонда втора ръка? Каза, че някакъв чичо бил умрял. Но никой никога не беше чувал за чичото на Майра. Всъщност никой не бе помислял за Майра, докато един ден не пристигна с кола със свалени прозорци и цигара в устата. Слънцето блестеше по предното стъкло толкова ярко, че скриваше почти напълно усмивката на лицето й.
Двама съдии, избрани тайно, заклели се да пазят тайна, които работят заедно. Така трябва да бъде. В противен случай ще започнат да им предлагат подкупи, а може би и да им отправят заплахи. Точно затова са двама — за да е сигурно, че ще се запази равновесието, да се намали възможността единият от тях да прибегне до измама и да започне да дава информация, да подхвърля намеци.
Ако играчите знаят какво да очакват, значи могат да се подготвят. А това изобщо не е честно.
Донякъде самата неочакваност, това, че никога не знаят, започва да ги изнервя и ги кара да се откажат един по един.
Джакпотът обикновено възлиза само на малко над петдесет хиляди след удържането на таксите и изплащането на възнаграждението на съдиите — които и да са те. Преди четири години Томи О`Хеър си прибра печалбата, направи от една заложна къща две покупки, едната от които лимоненожълт форд, отправи се право към Вегас и заложи всичко на черно.