— Господи! Наистина! — отвърна Уисботъл, изпълнен с възхищение.
— Никога досега не бях виждал предмет да се откроява така красиво на фона на чистото небе! — възкликна Алфред.
Всички (с изключение на Джон Евънсън) споделиха неговия възторг, тъй като мистър Томкинс се ползуваше със славата на велик откривател на красоти, незабелязани от никой друг, и тази негова слава беше напълно заслужена.
— Няколко пъти съм виждал един комин на Грийн Коледж в Дъблин, при който този ефект е много по-силен — каза патриотът О’Блеяри, който никога не допущаше Ирландия да бъде превъзхождана в нещо.
Това твърдение бе посрещнато с нескрити съмнения, защото мистър Томкинс заяви, че никой друг комни в Обединеното кралство, бил той счупен или здрав, не може да се сравни с красотата на този на дом номер 48.
Неочаквано вратата се разтвори и в стаята се появи Агнес, а зад нея — мисис Блос, облечена в муселинова рокля с цвят на мушкато и накичена с огромен златен часовник, който висеше на съответна на неговите размери верижка, и с богат избор от пръстени със скъпоценни камъни. Всички се втурнаха да й предлагат стол, след което й бяха представени. Мистър Джон Евънс кимна леко с глава, мистър Фредерик О’Блеяри, мистър Алфред Томкинс и мистър Уисботъл се поклониха като китайски мандарини-играчки, а мистър Тибс потри ръце и започна да се върти на едно място. Някой бил забелязал как той си затворил едното око, а с другото описал кръг подобно на часовниковата стрелка и това било счетено за намигване, чийто обект била Агнес. Ние ненавиждаме клеветата и се противопоставяме на това твърдение.
Мисис Тибс тихо заразпитва мисис Блос за здравето й. Последната, с върховно неуважение към паметта на Линдли Мърей (Линдли Мърей (1745–1826) — по рождение американец, преселил се в Англия. Автор на много учебници по английска граматика), отвърна най-обстоятелствено на всички нейни въпроси; последва пауза, по време на която храната бе пометена с ужасна бързина.
— Мистър О’Блеяри, сигурно видът на дамите, които отиваха на дворцовия прием оня ден, ви е доставил голямо удоволствие — каза мисис Тибс с надеждата да подхване разговор.
— Да — отвърна Орсон с пълна уста.
— Предполагам, че досега не сте виждали подобно нещо — подхвана Уисботъл.
— Не съм, с изключение на вицекраля на Ирландия — отвърна О’Блеяри.
— Нима те биха могли да се сравнят с нашите приеми?
— О, те са много по-величествени!
— Ей богу, не може да бъде! — каза аристократът Уисботъл. — Вдовствуващата маркиза Пъбликеш беше облечена в неповторими по своя разкош дрехи, барон Слапънбахенхаузен — също.
— А той по какъв случай се представи в двореца? — попита Евънсън.
— По случай пристигането си в Англия.
— Така си и мислех — изръмжа радикалът. — Досега не се е чувало някой от тия да се е представил в двореца по случай това, че отново напуска страната. Не са чак толкова глупави.
— Освен ако не ги уредят с някоя службица — с отпаднал глас се намеси в разговора мисис Блос.
— Въпреки всичко — опита се да промени темата Уисботъл — това е едно великолепно зрелище.
— А никога ли не ви е идвало наум — запита радикалът, който никога не можеше да се сдържи, — никога ли не ви е идвало наум, че за тези скъпоценни украшения на обществото плащате самите вие?
— Разбира се, че ми е идвало наум — отвърна Уисботъл, който реши, че по този начин ще му запуши устата, — разбира се, че ми е идвало наум, и освен това съм съгласен да плащам за тях.
— На мен също ми е идвало наум — каза Джон Евънсън, — но аз не желая да плащам за тях. И защо трябва аз да плащам? Питам ви, защо аз? — продължи политикът, като остави вестника и удари с юмрук по масата. — Съществуват два основни принципа — търсене…
— Бихте ли ми дали чаша чай, скъпа? — прекъсна го Тибс.
— И предлагане…
— Мога ли да ви помоля да подадете чая на мистър Тибс? — каза мисис Тибс, с което едновременно прекъсна доказателството му и без да иска, го онагледи.
Нишката на ораторската мисъл бе прекъсната. Той допи чая си и се зачете отново във вестника.
— Ако времето е хубаво — обърна се към всички мистър Алфред Томкинс, — днес ще отида до Ричмънд и ще се върна с парахода. Светлините и сенките върху Темза възпроизвеждат великолепни ефекти, а контрастът между небесната синева и жълтите води много често е неповторимо красив.
Мистър Уисботъл си затананика „Текат надолу води блестящи“.
— У нас в Ирландия има прекрасни параходи — намеси се О’Блеяри.
— О, да — каза мисис Блос, доволна от новата насока на разговора, защото и тя можеше да се включи в него.