— По дяволите! — отново ревна Гоблър, като се втурна обратно в стаята си съвсем като гореупоменатия дракон и веднага се върна със запалена свещ. — Но какво става тук? Уисботъл! Томкинс! О’Блеяри! Агнес! Какво има, по дяволите! Всички облечени и на крак!
— Удивително! — каза мисис Блос, която изтича надолу по стълбите и хвана мистър Гоблър за ръката.
— Някой веднага да извика мисис Тибс — каза Гоблър и влезе в гостната. — Какво? Мисис Тибс и мистър Евънсън!
— Мисис Тибс и мистър Евънсън! — заповтаряха всички, като видяха нещастната двойка — мисис Тибс седеше в едно кресло край камината, а мистър Евънсън стърчеше до нея.
Ще оставим сцената, която последва, на въображението на читателите. Бихме могли да разкажем как мисис Тибс начаса припадна и как се наложи мистър Уисботъл и мистър Алфред Томкинс да я подкрепят с взаимни усилия, за да не се свлече от мястото си; как мистър Евънсън обясняваше и как никой не повярва ни най-малко на обясненията му; как Агнес отхвърли обвиненията на мисис Тибс, като доказа, че се е уговаряла с мистър О’Блеяри да повлияе на чувствата на господарката си в негова полза; как мистър Гоблър обля със студен душ надеждите на мистър О’ Блеяри, като заяви, че той (Гоблър) вече е предложил женитба на мисис Блос и тя я е приела; как Агнес беше освободена от длъжност от господарката си; как мистър О’Блеяри освободи стаята си в пансиона на мисис Тибс, като пропусна дребната формалност да се разплати преди това, и как този разочарован млад мъж проклина англичаните и Англия и се кълне, че добродетелността и благородството вече не съществуват на този свят „освен в Ирландия“. Повтаряме, че бихме могли да разкажем за всичко това, но обичаме себеотрицанието и затова предпочитаме да го оставим на читателското въображение.
Дамата, която описахме тук като мисис Блос, вече не съществува. Съществува мисис Гоблър — мисис Блос ни напусна завинаги. В едно усамотено кътче на Нюингтън Бътс, далеч от шумните брожения на големия пансион, от света, блаженият Гоблър и любезната му съпруга се радват на уединението си — щастливи със своите оплаквания, трапези и лекарства и подкрепяни от благодарствените молитви на всички доставчици на месо в диаметър от три мили наоколо.
Имаме най-доброто желание да спрем дотук, ако не беше едно задължение, което тежи на съвестта ни. Мистър и мисис Тибс се разделиха по взаимно съгласие, при което за мисис Тибс остана една втора от онези четиридесет и три лири, петнадесет шилинга и десет цента, която сума, както споменахме в началото, представляваше годишната пенсия на съпруга й; другата половина остана за мистър Тибс. В есента на своя живот той се оттегли от деловите си задължения и живее от своята малка, но почтена пенсия. Премести се сред кореняците на Уолуърт и доколкото разбрахме от неопровержим източник, историята за доброволците е била разказана от начало до край н една малка кръчма на този почтен квартал.
Клетата мисис Тибс реши да се отърве от всички свои мебели чрез публична разпродажба и да напусне дома, донесъл й толкова много страдания. Тя се обърна към мистър Робинс (Мистър Робинс — Джордж Робинс, известен аукционер (организатор на продажби на търг)) с молба да проведе разпродажбата и джентълмените литератори, свързани с неговото предприятие, със своите ненадминати способности сега имат за задача да съчинят предварителната обява, която ще включва освен другите гениални творения седемдесет и осем думи, написани с главни букви, и шест цитата в кавички.