Паузата между рибата и обещаното филе се проточи.
Мистър Хикс не изпусна удобния случай. Той просто не можеше да не поднесе изключително подходящия цитат:
На тези острови говеждото е кът.
Месо от ярета, кози, овни
по цели бутове на шиш пекат
туземците във свети дни.
„Съвсем не подобава на един джентълмен да говори такива неща“ — помисли си дребничката мисис Тибс.
— А! — извика мистър Калтън и си напълни чашата. — Том Мор е моят любим поет.
— И моят — каза мисис Мейпълсън.
— И моят — добави мис Джулия.
— И моят — намеси се и мистър Симпсън.
— Да си припомним произведенията му — подхвана отново мандалото.
— Точно така — уверено каза Симпсън.
— Спомнете си „Дон Жуан“ — им каза мистър Септимъс Хикс.
— „Писмото на Джулия“ — вметна мис Матилда.
— Има ли нещо по-велико от „Поклонниците на огъня“? — запита мис Джулия.
— Точно така — каза Симпсън.
— Или пък от „Пери в рая“ — добави старият франт.
— Да, и от „Перът в рая“ — повтори след него Симпсън, който си въобразяваше, че се справя отлично.
— Всички те са много добри — отвърна мистър Септимъс Хикс, който, както вече казахме, освен „Дон Жун“ нищо друго не беше чел. — Но къде бихте могли да намерите нещо по-прекрасно от описанието на обсадата в началото на седма песен?
— Като казахте „обсада“ — подхвана Тибс с уста, пълни с хляб, — когато бях доброволец през хиляда осемстотин и шеста, командир ни беше сър Чарлс Рампърт; та един ден, както се упражнявахме на мястото, на което сега се намира Лондонският университет, той ми вика: „Тибс — вика ме той пред строя, — Тибс…“
— Джеймс, предайте на господаря си — прекъсна го мигне Тибс с ужасяващо отчетлив глас, — ако не желае да нареже пилетата, да ми ги подаде на мен.
Смутеният доброволец веднага хвана ножа и наряза пилетата почти толкова чевръсто, колкото жена му, която през това време се справи с овнешкия бут. Дали завърши историята си — не се знаеше. Но и да беше я довършил — никой не го слушаше.
И така, ледът се беше пропукал, новите наематели започнаха да се чувствуват почти като у дома си и всички се поотпуснаха. Особено Тибс, който заспа веднага след като приключи обяда. Мистър Хикс и двете госпожици разговаряха надълго и нашироко за поезия, театри и писмата на лорд Честърфийлд (Писмата на лорд Честърфийлд — известен литературен паметник, представляващ сборник на житейските и морални норми на английската аристокрация от XVIII век. („Писма на лорд Честърфийлд до неговия син“)), а мистър Калтън не пропускаше да изтрака по нещо след всяка тяхна реплика. Мисис Тибс одобряваше горещо всяко мнение, което изказваше мисис Мейпълсън, а мистър Симпсън, който седеше ухилен и повтаряше през три-четири минути „да“ и „разбира се“, несъмнено имаше ясна представа за какво става въпрос. Джентълмените се присъединиха към дамите в салона почти веднага щом те излязоха от трапезарията. Мисис Мейпълсън и мистър Калтън започнаха да играят крибедж (Крибедж — игра на карти, при която точките се отбелязват, като се забождат дървени клечки в дупките, издълбани за целта в специална дъска), а „младите“ се развличаха с музика и разговори. Госпожици Мейпълсън изпълниха прекрасни дуети, като си акомпанираха на китари, украсени с небесносини панделки. Мистър Симпсън си облече розова жилетка и заяви, че е възхитен, а мистър Хикс се намираше на седмото небе на поезията или, което означаваше все същото за него, в седмата песен на „Дон Жуан“. Мисис Тибс беше направо очарована от новите си пансионери, а мистър Тибс прекара вечерта както обикновено — заспа, събуди се, отново заспа и се събуди за вечеря.
Ние нямаме намерение да се възползуваме от привилегията на романистите и да оставим „да минат години“, по все пак ще си позволим да помолим нашия читател да си представи, че от описания обяд са изтекли шест месеца, през които наемателите на мисис Тибс са пели, танцували и посещавали театри и изложби заедно, както правят всички дами и джентълмени във всички пансиони. Ще го помолим също, след като е изминало това време, да си представи как мистър Септимъс Хикс получава в спалнята си (предна мансарда откъм улицата) рано една сутрин бележка от мистър Калтън, с която той го моли да го посети при първа възможност в неговата (на мистър Калтън) тоалетна стая, намираща се на втория етаж откъм двора.
— Предайте на мистър Калтън, че ще сляза веднага — каза мистър Септимъс Хикс на момчето. — Почакайте. Болен ли е мистър Калтън? — с вълнение запита студентът медик, докато си обличаше халата от плат, подобен на кувертюра за легло.