— Доколкото ми е известно — не, сър — отвърна момчето. — Но с ваше позволение, сър, струва ми се, че видът му е малко особен.
— А! Това не означава, че е болен — несъзнателно отвърна Хикс. — Е добре, слизам веднага.
Момчето хукна надолу по стълбите с отговора и едва успя да го предаде, когато след него хукна развълнуван и самият мистър Хикс.
„Чук, чук.“
— Влезте.
Вратата се отваря и разкрива мистър Калтън, който седи в едно кресло. Размяна на ръкостискания и кимане с глава към мистър Септимъс Хикс да седне. Кратка пауза. Мистър Хикс се покашля, а мистър Калтън смръкна щипка енфие. Срещата им беше от онези, при които нито една от страните не знае как да започне разговора. Мистър Септимъс Хикс наруши мълчанието.
— Получих една бележка — каза той с треперлив глас, също като настинал Пънч (Пънч — кукла с гърбица и дълъг крив нос от куклената комедия „Пънч и Джуди“).
— Да — отвърна другият, — получили сте.
— Именно.
— Да.
Въпреки че може би този диалог ги удовлетвори, двамата джентълмени чувствуваха, че най-важното още не е казано, и направиха това, което повечето мъже правят в подобни ситуации — решително забиха погледи в масата. Разговорът обаче беше подет и мистър Калтън реши да го продължи с оглушително хлопане. Речта му винаги беше изключително надута.
— Хикс — започна той, — изпратих да ви извикат пред вид на някои приготовления, предстоящи да бъдат извършени в този дом във връзка с една бъдеща сватба.
— Със сватба! — ахна Хикс, а лицето на Хамлет, когато вижда призрака на баща си, в сравнение с неговото би могло да се нарече спокойно и приятно.
— Със сватба — отвърна мандалото. — Извиках ви, за да оправдаете високото доверие, което ви гласувам.
— И ще ме издадете ли? — нетърпеливо запита Хикс, който в уплахата си дори забрави да цитира.
— Аз да издам вас! Няма ли вие да ме издадете?
— Никога! Докато съм жив, никой няма да узнае, че сте имали пръст в тази работа — развълнувано отвърна Хикс с пламнало лице и настръхнали коси, като че ли беше седнал върху електрически генератор, работещ на пълни обороти.
— Така или иначе, може би до една година всички ще разберат — каза мистър Калтън с неописуемо задоволство, — защото ние може да имаме деца.
— Вие! Но какво общо имате вие?
— Имам, и още как!
— Не! Как е възможно? — смаяно попита Хикс.
Калтън беше погълнат прекалено много с размисли за собственото си щастие, за да усети недоразумението, което възникна между него и Хикс. Той се облегна назад в креслото си.
— О, Матилда! — прочувствено въздъхна престарелият франт, като сложи дясната си длан малко по-наляво, на нивото на четвъртото копче отдолу нагоре на жилетката си. — О, Матилда!
— Каква Матилда? — извика Хикс и скочи от мястото си.
— Матилда Мейпълсън — отвърна другият и стори същото.
— Аз ще се женя за нея утре сутринта — каза Хикс.
— Не е вярно — възрази събеседникът му. — Аз ще се женя за нея!
— Вие ще се жените за нея?
— Да, аз ще се женя за нея!
— Вие ще се жените за Матилда Мейпълсън?
— Да, за Матилда Мейпълсън.
— Мис Мейпълсън ще се омъжи за вас?
— Мис Мейпълсън! Не, мисис Мейпълсън.
— Боже господи! — каза Хикс и се свлече на стола. — Вие ще се жените за майката, а аз за дъщерята!
— Какво странно съвпадение! — отвърна мистър Калтън. — И едновременно с това доста неприятно, защото, тъй като Матилда не желае дъщерите й да научат за нейното намерение, преди да е извършено бракосъчетанието, не иска да се обръща към никого от своите близки, да не би да я издадат, а аз самият не желая точно сега да разгласявам за женитбата пред познатите си и следователно реших да ви извикам, за да узная дали ще ми направите тази услуга да се явите в ролята на баща.
— Бих бил особено щастлив, уверявам ви — каза Хикс със съболезнователен тон, — но, както разбрахте, аз ще се явявам в ролята на младоженец. Много често едното е следствие на другото, но по едно и също време двете не са възможни. А Симпсън? Уверен съм, че той ще ви помогне.
— Не искам да го моля за това — отвърна Калтън, — той е такъв глупак.
Мистър Септимъс Хикс погледна тавана, погледна пода и най-накрая се сети.
— Защо хазаинът на дома да не бъде баща? — предложи той, след което издекламира следния цитат — особено подходящ както за Тибс, така и за младоженците:
О боже! На баща й взора черен
в тях двамата е право вперен.
— Тази идея вече ми е идвала наум — каза мистър Калтън, — но, виждате ли, Матилда по неизвестни за мен причини, държи Тибс да не научи нищо по въпроса, преди да е приключило всичко. В края на краищата, нали разбирате — деликатно положение.