— Той е най-добродушният човечец на този свят, стига да знаеш как да се отнасяш с него — каза мистър Септимъс Хикс. — Кажете му да не споменава за това пред жена си, като го уверите, че тя няма да има нищо против, и той ще ви послуша. Аз ще се женя тайно заради майката и заради моя баща, затова трябва да му наредим да мълчи.
В този миг откъм външната врата се разнесоха две плахи почуквания, равняващи се на едно предизвикателно. Това беше Тибс, не можеше да бъде никой друг, защото никой друг не бършеше обувките си цели пет минути. Беше излязъл, за да плати сметката на хлебаря.
— Мистър Тибс! — извика мистър Калтън с изключително любезен глас, надвесен над перилата.
— Да, сър? — отвърна оня с мръсното лице,
— Ще бъдете ли така добър да се качите при мен за малко?
— Разбира се, сър — каза Тибс, радостен, че му обръщат внимание.
Вратата на стаята беше затворена внимателно и Тибс, след като постави шапката си на пода (както правят всички стеснителни хорица) и седна на предложения му стол, погледна така смаяно, като че ли беше призован на съд пред Инквизицията.
— Мистър Тибс, едно особено неприятно събитие — със зловещ тон подхвана Калтън — ме накара да се посъветвам с вас и да ви помоля да не съобщавате на жена си това, което ще ви кажа.
Тибс мълчаливо се съгласи, като вътрешно се чудеше какво ли, по дяволите, е сторил тоя и си мислеше, че най-малкото е изпочупил най-хубавите гарафи.
Мистър Калтън продължи:
— Мистър Тибс, аз съм поставен в изключително неприятно положение.
Тибс погледна мистър Септимъс Хикс, като че ли фактът, че той се намира редом до своя съквартирант, можете да обясни кое е неприятното в неговото положение, но тъй като не знаеше какво да каже, само издаде краткото възклицание: „Боже мой!“
— И така — продължи да трака мандалото, — разрешете ми да ви помоля да се въздържите от всякакви прояви на изненада, които могат да бъдат чути от прислугата, когато ви съобщя — овладейте изумлението си, — че двама души от живеееателно, а се разнесоха две пла-щитев този дом ще встъпят в брак утре сутринта.
И той дръпна креслото си няколко фута назад, за да види ефекта от неочакваното си съобщение.
Ако Тибс беше изхвърчал от стаята, а след това беше тръгнал, олюлявайки се, по стълбите и бе припаднал в коридора или ако в ужасната си изненада се беше хвърлил от прозореца в конюшните зад къщата, поведението му би било значително по-лесно обяснимо за мистър Калтьн, отколкото когато той сложи ръце в джобовете на панталоните си и почти ухилен каза:
— Това ли било?
— Нима не сте учуден, мистър Тибс?
— Разбира се, че не съм, сър — отвърна Тибс, — в края на краищата това е напълно естествено. Щом двама млади се срещнат, нали разбирате…
— Разбира се, разбира се — каза Калтън с неописуемо самодоволство.
— Значи, вие изобщо не намирате нищо необичайно в това? — запита мистър Септимъс Хикс, който през цялото време наблюдаваше с безмълвно учудване лицето на Тибс.
— Не, сър — отвърна Тибс. — На неговите години и аз бях същият. — И той се засмя съвсем открито.
„Сигурно изглеждам доста млад за годините си!“ — помисли си старият франт със задоволство, понеже знаеше, че е най-малко с десет години по-възрастен от Тибс.
— В такъв случай да преминем направо на въпроса — продължи той. — Бих искал да ви запитам дали ще имате нещо против да изпълните ролята на баща по време на церемонията.
— Разбира се, че няма да имам — отвърна Тибс отново без ни най-малко учудване.
— Наистина ли нямате нищо против?
— Определено не — повтори Тибс, като продължаваше да е спокоен като бира, чиято пяна е спаднала.
Мистър Калтън стисна ръката на мъжа под чехъл и му се закле във вечно приятелство от този миг нататък. Хикс, който беше преизпълнен от възторг и удивление, стори същото.
— А сега си признайте — обърна се мистър Калтън към Тибс, когато той си взе шапката от пода, — не се ли изненадахте поне малко?
— Но аз ви вярвам! — отвърна този знаменит човек и даже махна с ръка. — Повярвах ви още когато го чух за първи път.
— Така неочаквано — каза мистър Септимъс Хикс. — Учудва ме само това, че се обръщате точно към мене — призна си Тибс.
— Общо взето, е доста необикновено! — каза престарелият любовник, при което и тримата се засмяха.
— Да ви кажа — подхвана Тибс, като отново затвори вратата, която току-що беше отворил, и даде пълна воля на смеха, който беше подтискал до този момент, — това, което ме тревожи, е — какво ще каже неговият баща?