ВТОРА ГЛАВА
„И тъй — си каза дребничката мисис Тибс една сутрин, докато седеше в предната дневна на дома си на Грейт Коръм Стрийт и кърпеше едно килимче от долната площадка на стълбището, — нещата в края на краищата не са чак толкова зле и ако се получат благоприятни отзиви на обявлението, скоро всички стаи ще бъдат заети отново.“
Мисис Тибс продължи да замрежва с камгарен конец килимчето и едновременно с това се ослушваше за пощальона, чиято такса беше два пенса, който приближавате по улицата, като чукаше по вратите и взимаше по пени за всяко почукване. В къщата цареше пълна тишина, нарушавана единствено от един слаб шум — това беше нещастният Тибс, който чистеше обувките на джентълмените в задната кухня и си мрънкаше нещо, представляващо жалка пародия на някаква песен.
Пощальонът наближи къщата. Спря, мисис Тибс — също. Почукване, втурване, писмо, плащане на такса.
„Т. И. поднася своите почитания на И. Т. и желае да съобщи, че прочетох обявлението и ще има удоволствието да Ви посети 12 часа утре на обед.
Т. И. се извинява на И. Т. за краткото писмо, но аз се надявам, че това няма да Ви затрудни.
Дребничката мисис Тибс препречете писмото няколко пъти и колкото повече го четеше, толкова повече се объркваше от смесването на първо и трето лице, едновременната употреба на „аз“ и „Т. И.“ и преминаването от „И. Т.“ към „Ви“. Почеркът приличаше на заплетени конци от раздърпано чиле, а листът беше сгънат изкусно на идеален квадрат, в чийто горен десен ъгъл, като че ли се срамуваше от себе си, беше сбутан адресът. На обратната страна посланието беше украсено с огромна червена лепенка и заедно с няколкото мастилени петна по нея тя ужасно приличаше на смачкана хлебарка. На обърканата мисис Тибс обаче й стана ясно едно — в дванадесет часа щеше да дойде някой. Веднага прахта в дневната беше избърсана за трети път тази сутрин, местата на три-четири стола бяха сменени и няколко книги разхвърляни, за да бъде придадена известна непринуденост на обстановката. Килимчето, което споменахме преди малко, отново зае мястото си, а мисис Тибс се втурна нагоре по стълбите, „за да се пооправи“.
Часовникът на Новата църква „Сейнт Панкрас“ удари дванадесет, а този на Сиропиталището с похвална вежливост му отвърна десет минути по-късно със същото. Някакъв друг светия възвести и четвърт, когато се появи една дама, съвсем сама, и почука силно на вратата; беше облечена в кожено палто с цвят, наподобяващ пълнежа на пай с джанки, на главата й имаше шапка в същия тон с цяла оранжерия изкуствени цветя и бял воал, а в ръка носеше зелен слънчобран с бордюр от фина дантела.
Гостенката (изключително дебела и червендалеста) беше въведена в дневната, мисис Тибс й се представи и преговорите започнаха.
— Идвам във връзка с едно обявление — каза непознатата с такъв глас, като че ли две седмици без прекъсване беше надувала свирката на Питър Пан (Питър Пан — герой от едноименната пиеса на Джеймс Бари, който никога не става възрастен. Той отвежда със себе си момиченцето Уенди заедно с братята й в приказната страна Никога-Никога.).
— Да? — каза мисис Тибс, като потриваше бавно ръце и гледаше кандидатката право в лицето — две неща, които в подобни случаи винаги правеше.
— Парите нямат никакво значение за мен — каза дамата, — стига да мога да получа необходимото спокойствие и внимание.
Мисис Тибс, разбира се, беше напълно съгласна с това съвсем естествено желание.
— Аз се намирам под постоянно лекарско наблюдение — продължи дамата с коженото палто. — Известно време бях крайна унитарианка — след смъртта на мистър Блос в същност нямам никакъв покой.
Мисис Тибс погледна вдовицата на покойния Блос и си помисли, че той самият едва ли е имал покой приживе. Тя, разбира се, не можеше да й го каже и затова й отправи поглед, изпълнен със съчувствие.
— Ще ви причинявам доста грижи — каза мисис Блос, — но съм готова да платя за това. Аз преминавам един курс на лечение, който изисква изключително внимание. Всяка сутрин в осем и половина изяждам в леглото един овнешки котлет, а в десет часа — още един.
Мисис Тибс, както му е редът, изрази съжалението си към всеки, който се намира в такова окаяно състояние, а месоядната мисис Блос продължи да поставя предварителните си условия със завидна експедитивност.
— И имайте предвид — каза тази дама, след като всичко беше договорено, — че за своя спалня желая стаята откъм улицата на втория етаж.
— Добре, мадам.
— И ще се погрижите за стая и за моята прислужница Агнес?