Тя не бе безразлична към него, независимо колко упорито се държеше. Изпитваше нещо силно и разтърсващо, дори да не искаше да го признае пред себе си. Знаеше какъв ефект имаше върху жените и знаеше, че не греши в преценката си за нея. Но за момента трябваше да обуздае страстта си, да я сдържи достатъчно дълго, докато победи гнева й.
Тя беше горда и упорита; много добре, той в нищо не й отстъпваше. Тя беше едно предизвикателство. Жените от харема му бяха омръзнали със своята предсказуемост. Тази жена беше по-различна. Какво удоволствие само го чакаше, когато тя накрая се предадеше и признаеше желанието си към него.
Калид допи питието си и изтри устни с опакото на ръката си. Желаеше я. Желаеше горещите й, търсещи устни. Представяше си как дългите й, изящни пръсти обхващат набъбналата му мъжественост, а бялото й грациозно тялото приема в себе си.
Калид притвори очи. По челото му избиха капчици пот, ръцете му се свиха в юмруци.
Щеше да я накара да го желае. Трябваше.
Мемтаз чакаше неспокойно в стаята на Сара, определена за фаворитката, любимката на пашата. Тази стая бе една от най-луксозните в харема. Само покоите на жените, роднини на пашата, се отличаваха с по-голям разкош.
— Какво стана? — попита дребната прислужничка.
— Нищо.
— Нищо? — повтори като ехо озадачената Мемтаз. Тя беше черкезка и бе дълго време робиня в Отоманската империя. Мемтаз отговаряше за облеклото и за приготовлението на Сара за представянето й пред Калид, затова много се притесняваше дали се бе справила добре.
— Огледа ме внимателно, като че ли съм теле за продан на някой панаир, а след това ме изпрати да се върна тук — заяви Сара.
— Панаир ли?
— Няма значение.
— Той не те ли докосна?
— Докосна ме.
— И нищо повече?
— Нищо.
— Не е бил доволен от теб? — каза отчаяна Мемтаз. — Но как е възможно? Ти си толкова красива, не разбирам. Как би могъл господарят ми да си помисли, че е направил лош избор?
— Той не си помисли това, Мемтаз — отвърна уморено Сара. — Каза, че би платил каквато и да е цена, за да ме има. Със сигурност беше доволен от външността ми.
Мемтаз се втренчи невярващо в Сара.
— Не ме гледай така. Това е нещо обикновено, нали, в тази проклета страна — измърмори Сара, като се отпусна на сатенените възглавници.
Огледа още веднъж с безразличие разкошните гоблени по стените, след това отново се обърна към прислужницата си.
— Как така шах Калид говори толкова добре английски?
— Майка му го научи. Мен също — обясни Мемтаз. — Тя беше синеока gavur…
— Чужденка? Пленничка ли беше?
Мемтаз закима енергично.
— Да, беше пленена от пирати, след това продадена на пашата, бащата на Калид. Тя беше англичанка, като теб.
— Аз съм американка.
Мемтаз сви рамене, като че ли тази разлика нямаше значение.
— Старият господар я обичаше много и докато бе жива, нямаше друга съпруга. Той задоволяваше всичките й желания и когато тя пожела синът й да бъде изпратен в Англия, за да получи образование и да научи навиците и маниерите на нейните сънародници, пашата се съгласи. Там има университет, ох, как се казваше, Оксфар…
— Оксфорд? — изумлението на Сара бе огромно.
— Да, да. Младият господар учеше там, преди да умре баща му, след това се върна, за да поеме наследството си.
Милостиви Боже! Този варварин, който я беше откраднал като че ли беше топ плат, имаше оксфордско образование? Смесеният му произход наистина обясняваше някои неща — височината му, оттенъкът на кожата му с цвят на пчелен мед, както и отличното владеене на английски език.
— Мемтаз, какво ще стане с мен? — Сара сведе печално поглед.
Мемтаз поклати глава.
— Кой може да каже? Ако ти беше подарък от султана, господарят ми щеше да е задължен да се ожени за теб. Така е според обичая. Но след като те е спечелил по този начин…
— Да?
— Най-вероятно ще заемеш своето място в харема му като одалиска.
— Какво е това? — попита бързо Сара, макар че се досещаше. Беше чувала тази дума в двореца на султана.
— Жена робиня.
— Като теб? — попита отново Сара, без сама да знае защо зададе този въпрос.
— Не, аз съм gedikli3, върша само домакински задачи. Ти сигурно би станала haseki…4 — Мемтаз се поколеба.
— Какво е това?
— Теб ще те пазят само за да доставяш удоволствие на господаря.