— Всъщност, след двайсет години, които съм прекарала в Нова Англия със свирепите й зими, намирам този климат като приятно разнообразие — отвърна Сара. — Пътуването от Париж с „Ориент Експрес“ ми даде достатъчно време да свикна.
— Мисля, че Сара вече е влюбена в Изтока, Беа, и не променяй темата — отбеляза Джеймс. — Сега говорим за харема на султан Хамид.
— Не променям темата — възрази мрачно Беатрис, като започна да си вее още по-енергично с ветрилото.
— Този харем единствен ли е?
— Разбира се, че не. Всеки от владетелите, наречени паши, има харем, но този на султана е най-голям. Нарича се Големият сарай, говори се, че в него са събрани най-красивите жени в света. Хората на Хамид кръстосват египетските пазари за роби, освен това са в непрестанна връзка с морските разбойници и всичко това с единствената цел да търсят най-сочните и привлекателни жени за своя господар.
Беатрис направи гримаса на отвращение, раздразнена от очевидния интерес на Сара.
— Къде се намира харемът? — попита Сара.
— В Топкапъ, двореца на Хамид, построен в провлака между Мраморно море и Златния рог.
— Какви красиви имена! — възкликна Сара.
— Турският език се отличава със забележителна експресивност — отбеляза Джеймс.
— Аз самата предпочитам английския — обади се Беатрис.
— Да, скъпа, знам, но за съжаление не мога да ръководя бизнеса си от Бостън Комън. — Джеймс постави чашата си на масата. — Можеш да възприемеш отношението на Сара към живота тук по-скоро като придобиване на повече житейски опит, отколкото като чистилище.
— Тук е най-подходящото място за чистилището. Достатъчно горещо е — промърмори Сара, като оправи прилепналата горна част на роклята си и се намръщи, когато тесният корсет се впи в плътта й.
— Значи султанът е върховен глава на цялата Отоманска империя? — попита Сара.
Джеймс кимна утвърдително.
— Той е падишах, или върховен паша, и всички други паши, въпреки че самостоятелно управляват своите области, са му подчинени. А султанът управлява с желязна ръка, той е абсолютен монарх. Да се противопоставиш на волята му, е равнозначно на смърт.
— Хората тук нямат никакви права, изобщо не са като нас на запад — намеси се Беатрис, като потрепера леко. — Направо е страшно.
— Но как е възможно султанът да спи с всичките тези жени в харема? — попита Сара. Сините й очи бяха широко отворени от почуда.
Джеймс избухна в смях.
— Сега разбирам кой въпрос те вълнува най-много! Отговорът е, че не спи с всичките, а само с една, и то от време на време, освен това си има и фаворитки любовници, както и съпруги. По закон има право на четири съпруги. Но жените са достъпни за него по всяко време. Животът им се състои в това да чакат и винаги да са готови да забавляват султана, ако бъдат повикани.
— Ужасно! — промърмори Беатрис.
— Тези жени винаги ли стоят в харема?
— Да, освен ако не ги подарят на някой друг паша, ако не ги омъжат или не ги продадат — отвърна Джеймс, като прокара пръсти през русата си коса, която имаше същия златист цвят като тази на Сара.
— И хората тук просто приемат това положение? — Сара го погледна невярващо.
— О, бунтове винаги има, но досега никой не е успял да обедини племената, разпръснати по цялата империя, срещу султана. А и, разбира се, съществуват бедуините, които винаги воюват с всекиго.
— Бедуините ли?
— Арабски пустинни племена, смъртни врагове на турците. Живеят в шатри и продават всичко, което им попадне. Постоянно нападат по-отдалечените области, както и пътуващи кервани. Отхвърлят всякакви опити да бъдат управлявани и отказват да се подчиняват на когото и да било.
— Всичко е толкова… — Сара се помъчи да намери най-подходящите думи.
— Нецивилизовано? — подсказа й Беатрис, като отметна назад глава, така че дългите й обици, се полюшнаха леко.
— Много различно от това да преподаваш на четвърти клас в училището в Саутпорт — довърши Сара.
— Искаш ли да влезеш в двореца и да видиш харема? — попита я Джеймс, за изненада и на самия себе си.
Беатрис се втренчи невярващо в него.
— Но ти си ми казвал, че посетители не се допускат в харема!
— Това по принцип е така, но султан Хамид търси учителка от Запада за своята дъщеря, принцеса Роксалена. Тя е най-голямата му дъщеря, както са ми казвали, много разглезена, но с благ характер. Интересува се изключително много от начина на живот извън империята. Мога да я определя като твоя източна близначка, Сара.
— И после? — Сара бе искрено заинтригувана.