— Този кочияш е глупак — изръмжа тя. — Улучва всяка дупка по пътя, като че ли ги търси нарочно. Значи не можеш да различиш желание от любов?
— Калид не може. Всеки път, когато си помисля, че той изпитва към мен нещо повече, се оказва, че просто иска да ме вкара в леглото си.
— Но какво лошо има в това? Мислила си си, че неговият интерес към теб е бил… — Козем се опита да намери подходящата дума.
— Платоничен?
— Какво е това?
— Просто приятелски.
— Точно така — кимна Козем.
— Не разбирате. Винаги съм знаела, че той ме желае. — Сара се поколеба. — Чувствам се по същия начин.
— Тогава не мога да разбера къде е проблемът?
— Калид желаеше и Фатма и още много други. Аз искам нещо повече.
— Искаш да бъдеш специално за него.
— Да. И се страхувам, че единственият интерес, който представлявам за него, е предизвикателството, което хвърлям в лицето му.
— Мислиш си, че той ще те изостави, когато постигне целта си? — попита Козем.
— Калид е свикнал да получава всичко, което иска — отвърна Сара. — Това, че му се противопоставих, представлява за него нещо ново. Какво ще стане, когато вече не е необходимо да ме преследва, за да ме завоюва? Ако между нас няма истинска любов, ще бъда отстранена като играчка, която вече му е омръзнала.
— А ако има любов?
— Ако има любов, не съм забелязала никакви доказателства.
— Как можеш да кажеш това? Докато беше болна, Калид направо подлуди доктор Шакоз. Обърна палата наопаки, за да открие човека, който те отрови.
— Направил го е, за да може в бъдеще да топля леглото му — отвърна безстрастно Сара.
Козем я погледна сериозно.
— Гледаш много хладнокръвно и студено на внука ми, Сара.
— Той ме купи, valide pashana, след това ме доведе тук и ме заключи като уловено в плен животно. Не отричам, че той ме вълнува, но също така никога няма да забравя циничния, пресметлив начин, по който ме избра, като че ли съм някакъв апетитен плод, който можеш да си купиш на пазара.
— В Империята нещата се уреждат точно по този начин — отвърна просто Козем.
— Но Калид знае много, много повече. Прекарал е толкова време на Запад!
— Никога не разчитай на това. Вътре в себе си той е истински турчин. Затова иска да те притежава.
Кочияшът отвори вратата на колата и постави подвижната стълбичка. Козем слезе първа, след това се обърна, за да изчака Сара.
— Какъв хубав ден! — отбеляза тя, когато двете се отправиха по пътечката към морския бряг. — Ще ти липсва ли нашето топло време, Сара?
— Сигурна съм в това. През зимата в Бостън е много студено. Въпреки това признавам, че тук имаше дни, в които горещината просто ме убиваше.
Главният евнух и двамата войници застанаха на пост на пътеката, а Козем и Сара се насочиха към павилиона на Накшедил, любимата съпруга на султана.
— Познавахте ли я? — попита Сара, като седна на една от каменните пейки в павилиона и зарея поглед към морето.
— Коя? — Козем се настани срещу нея.
— Майката на Роксалена.
— Тя беше жена с много власт. Беше много умна и не по-малко красива. Упражняваше голямо влияние върху султана.
— Роксалена притежава същите качества.
— Принцеса Роксалена е едно разглезено дете. Тя отказа да се омъжи за внука ми.
— Не мисля, че който и да е от двамата е желал този брак — отвърна Сара, като се усмихна.
— Аз го желаех — отвърна Козем и Сара искрено се разсмя.
— Ще ми липсвате.
— Ами Калид? Той ще ти липсва ли?
Сара сведе поглед към ръцете си, почиващи в скута й.
— Да.
— Никога няма да срещнеш мъж като него.
— Знам — отвърна тихо младата жена.
— Никой друг мъж няма да накара кръвта ти да кипва всеки път, щом го видиш.
Сара не отвърна нищо.
— Готова ли си да направиш тази жертва?
— Трябва.
— Не те разбирам. — Козем поклати глава, удивена.
— Да, знам.
— Можеш да изживееш живота си тук в удобства и лукс, дори и ако по-късно Калид наистина се откаже от теб.
— Никога няма да преживея такова нещо.
— Да бъдеш отхвърлена?
— Да не бъда обичана.
— Мисля, че си твърде горда, мис Сара от Бостън.
— Може би.
— Затова предизвикваш такъв гняв у Калид.
— Защото двамата твърде много си приличаме?
— Той никога няма да признае това — усмихна се Козем.
— Още преди корабът ми да е акостирал в Бостън, Калид ще има нова любимка — заяви твърдо Сара.
— И тази мисъл те безпокои?
— Разбира се.
— Американските жени за мен са просто мистерия — каза Козем, като въздъхна.
— Сигурна съм, че Калид ще се съгласи с теб по този въпрос. Предполагам, за него ще бъде удоволствие да има жени, които не са такава загадка.