— Може и да се отегчи. — Козем се усмихна дяволито.
— Но не за дълго. Разнообразието е истинската тръпка в живота.
— Не мога да си представя, че Калид ще те замени толкова лесно.
— Не би било зле да го имате предвид.
Козем постави ръка върху тази на Сара.
— Надявах се, че ти ще бъдеш майката на следващия паша.
— На челото ми е изписано, че ще напусна двореца.
— А, сега говориш като една от нас. — Козем се изправи и хвана Сара за ръката. — Хайде, ела да се разходим по брега. Толкова е тихо и спокойно.
Двете жени, едната в залеза на живота си, другата — в разцвета на младостта си, тръгнаха бавно по пясъчната ивица, а евнусите ги следваха на дискретно разстояние. Когато стана време да се връщат в колата, започнаха бавно да изкачват хълма. И двете искаха да удължат колкото бе възможно повече тази последна среща.
Изведнъж, точно когато стъпиха на пътеката, зад тях се разнесе тропот от копитата на галопиращи коне. Главният евнух се втурна към тях с изваден меч, а двамата войници вдигнаха алебардите си, като се оглеждаха тревожно за източника на шума.
Към тях в бесен галоп приближаваха трима конници, облечени в тъмни роби. Лицата им бяха покрити с качулки, които разкриваха само очите им. Сара видя ужасена как първият от конниците повали главния евнух с огромната си тояга. Младата жена сграбчи ръката на Козем и се опита да избяга, но старата жена се спъна и двете паднаха на колене на земята.
Сара вдигна поглед само за да види как една дълга ръка се протегна и я сграбчи. Започна да се съпротивлява и да рита безпомощно с крака, но въпреки това бе доста грубо извърната настрани, с лицето надолу, и бе преметната на галопиращия кон. Козем започна да крещи. Войниците се опитаха да достигнат ездача, но напразно — непознатите вече изчезваха в далечината, а копитата на конете им вдигаха облак прах.
Всичко стана буквално за секунди. Козем седна на земята, ридаейки. Войниците се втурнаха към нея и й помогнаха да се изправи на крака.
— Кои бяха тези хора? — попита Козем.
— Бедуини — отвърна единият войник, а другарят му коленичи до главния евнух.
Когато погледна към Козем, изражението на лицето му бе мрачно. Знаеше как ще реагира Калид на тази новина.
— Какво? — Козем все още не можеше да повярва.
— Любимката на пашата е отвлечена от бедуините!
ГЛАВА 11
Калид вдигна поглед от чертежа на един язовир, който се готвеше да започне да строи, и забеляза, че Турхан ага стои до вратата. Двама от войниците стояха точно зад него, и двамата изглеждаха много уплашени.
Калид рязко се изправи.
— Какво се е случило? — попита той, а сърцето му ускори ритъма си.
— Господарю, случи се беда — започна Турхан ага.
— Със Сара ли?
Капитанът сведе поглед.
— С баба ми?
— И с двете — отвърна Турхан ага.
Калид впи поглед в него, като се опитваше да разбере значимостта на това, което се бе случило.
— Кажи ми точно какво стана!
Турхан ага кимна към лейтенанта от едната си страна, който започна да разказва.
— Valide pashana и вашата любимка тъкмо се готвеха да си тръгнат от Сладките води, когато ни нападнаха бедуини. При опита си да защити жените, главният евнух бе тежко ранен. Другарят ми и аз се опитахме да ги спрем, но похитителите изчезнаха със Сара.
Калид вече тичаше към вратата.
— Преди колко време стана това?
— Преди около час.
— Как е баба ми? — обърна се Калид към войника.
— Има само няколко драскотини. Мисля, че физически се чувства добре, но е много разстроена.
— А Ахмед?
— Доктор Шакоз е при него.
Мъжете последваха Калид в другата стая, където той смени дрехите си.
— Кажете на коняря веднага да ми оседлае коня и да го заведе пред вратите на двореца — извика той към единия от евнусите.
— Успя ли да видиш добре мъжете, които отвлякоха Сара? — Калид отново се обърна към войника.
— Бяха трима и всичките бяха облечени в тежки черни роби. Само очите им се виждаха.
— Какви бяха конете им? — попита Калид, като взе меча си.
— Водачът им яздеше червеникавокафяв кон. Другите имаха сиви кобили — отвърна войникът.
— Водачът ли отвлече Сара?
Калид отвори едно чекмедже, извади оттам револвера си, зареди го, а през врата си преметна патрондаш.
— Да, господарю.
— Тогава той е човекът, когото търся — процеди Калид, а след това нареди на един слуга. Върви в кухнята и кажи да ми приготвят храна и вода за три дни. Занеси я пред портите на двореца.
Слугата се поклони и изчезна. Сега беше ред на Турхан ага.
— Господарю, сигурно не смятате да преследвате бедуините сам?