— Искам да я върна обратно. Това си е мой проблем и няма да изложа на опасност никого другиго.
— Нека да дойда с вас.
— Имам нужда от теб тук — отвърна кратко Калид.
— Поне вземете някои от моите хора с вас…
— Не! Тази жена е моя и аз трябва да я открия.
— Бедуините са много опасни, господарю. Може би чувствата ви към тази жена…
Калид рязко се обърна с лице към него и Турхан ага млъкна.
— Дръж си езика зад зъбите! Те я отвлякоха заради мен! — извика разгорещено той. — Знаели са, че е моя фаворитка, не разбираш ли?
— Може и да не са знаели, господарю. Може просто да са забелязали русата й коса и да са си помислили, че могат да вземат за нея добра цена на пазара за роби.
Калид поклати глава и втъкна ножа в пояса си.
— Следили са я. Всичко е било планирано. Изчакали са подходящия момент, когато не е била строго охранявана, и след това са нападнали. Преди се опитаха да ме убият и се провалиха. Възприели са друга тактика, за да ме накарат да се подчиня на исканията им.
— Мислите ли, че ще искат откуп?
— Нямам намерение да чакам, за да разбера. Познавам хълмовете не по-зле от тях и знам, че не може да са стигнали далеч. С Хан ще ги настигна.
Калид сграбчи една кърпа от чекмеджето и я върза на врата си. След това се обърна към Турхан ага.
— Искам ти да пазиш старата господарка. Отговаряш с главата си за нея. Кажи на доктор Шакоз, че ще го държа отговорен за състоянието на Ахмед. Не трябва да се отделя от леглото му.
Турхан кимна в знак на съгласие.
Сара не бе в състояние да определи дали е ден или нощ, но мислеше, че е нощ. Навсякъде беше тихо, а и въздухът бе по-хладен. Бяха завързали очите й, а в устата й бе натъпкан парцал. Ръцете й бяха вързани за някакво дърво. Чувстваше, че в момента е сама. Който и да я беше отвлякъл, се намираше някъде другаде и сега решаваше безрадостната й съдба.
Не беше й останала сила дори да заплаче. Изтощена от безкрайната езда през неравната местност и безполезните усилия да се освободи от похитителя си, който накрая, раздразнен от съпротивата й, я бе зашлевил силно няколко пъти, Сара чувстваше, че главата й ще се пръсне от болка. Изпитваше ужасна жажда. Прасците я боляха, тъй като я бяха влачили по земята, а кожата на китките й беше протрита от въжето. Освен това бе абсолютно сигурна, че Калид няма да я потърси.
И защо да го прави? За него тя представляваше само извор на неприятности и той щеше с радост да се отърве от нея. Сигурно му беше все едно дали ще я остави в американското посолство, или ще бъде отвлечена от бедуините.
Така копнееше в този момент да чуе гласа му! Сара се опита да промени положението на тялото си, но не успя. Бяха я принудили да застане на колене и сега крайниците й се бяха схванали. Премести левия си крак на няколко инча и изстена. Изчака, за да види дали викът й ще предизвика някаква реакция от страна на похитителите й, но такава не последва.
Изглежда наблизо нямаше никой.
Сара ужасно се страхуваше, че тези хора бяха страшните бедуини. Тя изхлипа, след това прехапа долната си устна, за да не извика високо. Какво щеше да стане с нея? Спомни си страховити истории за мъчения и изнасилвания, които беше слушала и затвори очи зад превръзката.
Защо си бе мислила, че Калид се отнася лошо е нея? Без значение как го дразнеше и го измъчваше, той никога не бе вдигнал ръка да я удари. Когато тя го отхвърляше, реагираше с не повече от няколко по-сурови думи, а накрая се бе съгласил дори да й върне свободата, която тя желаеше повече от всичко друго.
Сара беше сигурна, че тук отношението към нея щеше да е съвсем различно. Опита се да види поне лъч надежда в отчаяната ситуация, в която беше попаднала, но не успя. С ужас си представяше какво щеше да стане с нея, когато похитителите й се и върнеха.
Бъдещето бе мрачно и безнадеждно.
Козем направи знак на евнусите да отстъпят встрани и да пуснат при нея Джеймс Уулкът Бе решила да го приеме в стаята за аудиенции на внука си Турхан ага бе застанал до нея.
Джеймс погледна старата жена, която изглеждаше още по-дребна в големия, изпъстрен с орнаменти трон, след това озадачено се огледа наоколо.
— Бях поискал да се срещна с шах Калид — каза накрая той, като говореше бавно и граматически правилно, но на елементарен турски.
— Можете спокойно да говорите на английски — отвърна Козем. — Шах Калид не е тук. Аз съм valide pashana и съм негова баба. Разбрах, че през последните няколко дни сте се опитвали с подкупи да проникнете в двореца. Капитанът на войниците постоянно ми докладваше. Накрая реших да ви приема, тъй като стана очевидно, че няма да си отидете.