— Козем е повече уплашена, отколкото наранена. Доктор Шакоз се грижи за Ахмед.
— Сериозно ли е?
— Не останах, за да разбера. Ще научим повече, когато се върнем.
— Ти уби ли го, Калид? Искам да кажа, онзи мъж, който ме отвлече?
— Да, освен ако не е безсмъртен — отвърна сухо Калид. — Обикновено човек не остава жив след такава рана.
Сара не каза нищо и той си помисли, че е заспала. След това дочу сънения й шепот.
— Благодаря ти.
Калид я целуна по главата и след секунди също потъна в сън.
Когато Калид се събуди, слънцето отдавна бе изгряло, а Сара я нямаше до него. Изправи се бързо, като се огледа наоколо, след това тялото му се отпусна, когато я видя да се къпе в потока, където бе напоил коня.
Тялото му обаче отново се напрегна, когато забеляза, че е свалила дрехите си. Приближи се още и се облегна на едно дърво.
Гледката, която се разкриваше пред него, бе достатъчна, за да забрави всичко друго. Дрехите й представляваха бяла, спретната купчинка на брега. Тя бе навлязла в потока и бе вдигнала ръце, по които се стичаха струйки вода. Ситните капчици върху гърдите й отразяваха лъчите на слънцето, а зърната й бяха настръхнали от студената вода. Калид не бе в състояние да откъсне поглед от нея.
Сара се наведе и започна да се плиска. Калид се възхити на крехките рамене и възхитително тънката й талия. В този момент тя се обърна с лице към него, русият мъх между краката й също бе покрит с капчици вода. Калид усети стомахът му да се свива на топка от желание. Гледаше я омаян как вдига високо косата си с плавни съблазнителни движения. Несъзнателно пристъпи към нея, а името й само се изплъзна от устните му.
Той влезе във водата при Сара, приближи се изотзад, плъзна ръце под нейните и обхвана в шепи гърдите й. Коленете й се подкосиха, когато той допря горещи устни до врата й, като галеше нежно зърната й. Изстена, когато я притисна към себе си, за да почувства възбудата му.
Калид я сграбчи за кръста и я извърна с лице към себе си, за да впие диво устните си в нейните. Устните й се разтвориха, за да го посрещнат, ръцете й шареха по гърба му. Той я вдигна на ръце и я занесе на брега. Постла най-горната й дреха на меката трева под дървото, където бяха спали, и положи Сара върху нея. Когато се отпусна до нея, тя импулсивно обви ръце около врата му и се притисна към него, като потърка лице в рамото му.
— Знаеш какво искам, Сара — промълви тихо той, като галеше влажните й коси.
Сара кимна едва забележимо в знак на съгласие. Калид не видя движението й, но го усети ясно.
— Ще ми го дадеш ли?
— Да. — Съгласието й прозвуча като въздишка.
— И не защото те спасих миналата нощ — продължи той. — Не ми дължиш нищо.
Сара отново кимна.
— Наистина ли го желаеш?
— Да — прошепна тя. — Винаги съм го искала.
— Сара, ти направо ще ме подлудиш. — Гласът му бе подрезгавял от възбуда.
Той я положи да легне по гръб и прокара с устни огнена диря по шията й, след това устните му се сключиха около едното й зърно. Сара изви гръб и зарови пръсти в косите му като от време на време го притискаше, защото искаше той да увеличи натиска. Когато Калид вдигна глава, тя запротестира и се притисна към него, тъй като не желаеше това сладко мъчение да спре. Но той не се отмести, а само положи буза на гладкия й корем.
— Направи го пак — прошепна тя.
— Кое? — Калид докосна лекичко пъпа й с език.
— Това, което ми направи последния път. — Сара притвори очи, когато почувства топлия му дъх върху чувствителната си кожа.
— Хареса ли ти? — попита тихо той, като плъзна ръка между краката й. Тя изстена леко и се притисна към галещите я пръсти.
— Кажи ми.
Сара не отговори нищо, вместо това разтвори подканящо крака. Когато устните му накрая я докоснаха, тя изхлипа от удоволствие. Потопи се в него като в някакво сладко, лепкаво море. Накрая нуждата да се слее с него стана толкова непреодолима, че тя заби пръсти в раменете му, опитвайки се да го повдигне.
— Какво? — Той я погледна, а в очите му се четеше напрежение.
— Сега, Калид. Искам те в мен!
— Сигурна ли си?
Ако тя го спреше сега, не бе сигурен на какво щеше да бъде способен, тъй като нямаше да успее да се овладее. Но тя нямаше да го отблъсне, по челото й бяха избили капчици пот, очите й бяха полупритворени, зърната й се бяха втвърдили и станали тъмнорозови от възбуда.
— Моля те! — изстена тя и протегна ръце към него.
Той прехапа долната си устна, когато тя го докосна. Неумелата й ласка бе по-възбуждаща от умелите пръсти и на най-опитната куртизанка. Калид затвори очи, отдавайки се на милувката й.
— Калид?