— Спомням си обстоятелствата съвсем ясно — възрази сухо той.
— Е?
— Да, вярно е, че я виках при себе си, а тя взимаше елечето, което бродираше, и го е оставила. Причината обаче не беше, че исках да се любя с нея. Трябваше ми за нещо съвсем друго.
— Какво?
— Исках да ми свари любовно биле.
— Любовно биле? — Сара направо онемя от смайване.
— Да, тя разбираше от тези неща. В тази част на Кавказ, откъдето идва Фатма, всички познават свойствата на билките.
— И на отровите. Но ти не вярваш в такива магии!
— Бях готов да опитам всичко — отвърна простичко той.
— За да ме спечелиш?
— Да.
— Толкова ли отчаяно ме желаеше?
— Би ти харесало да го чуеш, нали?
— Така е.
— Добре тогава. Да, наистина те желаех отчаяно.
— Но, Калид, не разбираш ли колко жестоко е било да замесваш Фатма в това? Тя самата е била влюбена в теб, а ти си поискал от нея да ти свари любовно биле, за да спечелиш мен!
— Бях отчаян!
— Но тя затова се отнасяше с мен толкова лошо, не разбираш ли? Сигурно си я докарал до лудост от ревност.
— Сега знам, че не постъпих правилно.
— Защо не ми каза за какво си я викал, когато видях елечето й?
— Бях ядосан, смутен и разочарован, да не говорим за физическата болка. Не виждах защо и ти да не страдаш.
— Страдах много, представях си те как се любиш с Фатма, докато аз играя ма-джонг с Мемтаз в харема.
— След като те срещнах, никога не съм докосвал нито Фатма, нито някоя друга. Имаш честната ми дума.
— Фатма се постара да ме накара да повярвам в противното. Чувствах се ужасно нещастна, като си помислех, че си възобновил отношенията си с нея.
— А всичко, което исках от нея, е малко магия — отвърна той.
Сара го целуна по бузата и склони глава на гърдите му.
— Всъщност, мисля си, че е много романтично. Искам да кажа, да поискаш от нея да ти свари любовно биле. Толкова е… турско.
Калид затвори очи.
— Да, моята глупост е очарователна, нали?
— Защо, Калид? Защо беше толкова важно за теб да ме спечелиш? Защо ме искаше толкова много?
Той я погледна, а тъмните му очи отразяваха чувствата, които го вълнуваха.
— Не знам. Научил съм се да не поставям под въпрос тези неща. Тук, на Изток, ние вярваме в съдбата.
— Да, знам.
— Защо го казваш толкова презрително? Не е ли възможно ние да сме предопределени един за друг? Защо дойде тук, толкова далеч от дома си и отиде в харема на султана? Защо беше там точно, когато правех своето посещение? Никога ли не си се замисляла?
— Мислила съм — призна Сара.
— Съдба, Сара. — Калид се наведе и я целуна. — Подчини се на съдбата си или тя ще те унищожи.
— Подчинявам се — прошепна тя.
Той насочи ръката й към долната част на корема си и тя обви пръсти около набъбналата му мъжественост.
— Ти добре ли си? — попита той с натежал от страст глас.
— Добре съм. Искаш ли отново да ме любиш?
— А ти как мислиш?
Сара се изви и го възседна.
— Покажи ми как да го направя по този начин.
Той сложи ръце на хълбоците й и я повдигна, след това я положи леко върху себе си. От гърдите й се надигна стон, тя се приведе напред, зарови глава в извивката на рамото му и допря буза до неговата.
— Бързо се учиш — промълви дрезгаво Калид, когато тя започна да се извива в ръцете му.
— Искам да ме научиш на всичко. — Сара очерта с език линията на челюстта му.
— Точно така, на всичко.
Когато Сара се събуди, вече се свечеряваше. Слънцето клонеше към залез Небето над тях бе обагрено в бледолилаво, оранжево червено и златисто. Сара почувства нужда още веднъж да се потопи в потока. Когато се изправи, пръстите на Калид веднага се сключиха около китката й.
— Къде отиваш?
— Да се изкъпя.
Той също се изправи и прокара пръсти през косата си. От него се излъчваше неподправен мъжки чар и хубост. Сара внезапно се смути, тъй като двамата стояха съвсем голи един до друг. Тя се втурна бързо към потока и се гмурна, като затаи дъх, тъй като водата беше ледена. Само за миг Калид се озова до нея и я взе в прегръдките си.
— Не се опитвай да ме отблъснеш. Сексът е нещо напълно естествено. Не можеш да си мислиш за това, което направихме, и да се чувстваш виновна. Не трябва да се срамуваш.
Сара се притисна до него, като се чудеше как той успя точно да разчете мислите й. Когато Калид я хвана за ръка и я поведе обратно към брега, тя го последва, без да протестира. Но той само се наведе и й подаде дрехите.
— Ненавиждам мисълта, че трябва да се облечеш, но става студено, а и трябва да помислим за връщане.
— Сега ли? Само след час ще е вече тъмно.
— Не си ли гладна? — попита той, като отметна кичур коса от челото си.