— Направо умирам от глад.
— Добре. Хан е завързан на около две мили оттук, а храната, която донесох с мен, се намира на гърба му. Ако искаш да ядеш нещо тази вечер, ще трябва да го намерим. На сутринта ще изминем останалата част от пътя.
— Не можем ли да яздим двамата на коня на бедуина?
— Точно така ще направим. — Той й подаде блузата с широк ръкав, с която беше облечена, когато я отвлякоха бедуините, след това хвана ръката й и я задържа.
— Кожата ти изглежда прозрачна на тази светлина — каза нежно той. — Като седеф.
— Истинското ми име означава перла — отвърна Сара, като закопчаваше блузата.
— Истинското ти име?
— Цялото ми име е Маргарет Сара, но още от дете всеки ме нарича Сара, за да ме отличават от майка ми. Тя също се казваше Маргарет.
— А какво означава Сара? — попита той, като оправяше панталоните си.
— Дар от бога.
— Перла, дарена от бога. Харесва ми. — Калид я прегърна и я целуна по челото.
ГЛАВА 12
— Отвлечена от бедуините! — изстена Роксалена. — О, не! Какво ще стане сега с моята американска приятелка?
— Калид е тръгнал по следите им — каза Осман.
— Сигурен ли си?
— Да. Турхан ага присъствал, когато Козем приела братовчед й Джеймс и му казала, че внукът й се отправил сам да я спаси. Самият Турхан ми го каза, когато го срещнах на пазара в Бурса.
— Тогава Сара има голям шанс! — въздъхна с облекчение Роксалена. — Ако някой може да я върне обратно, то това е Калид.
— Мислех си, че не го харесваш. — Осман почувства остро жегване, ревнуваше, че тя имаше доверие в друг мъж.
— Исках да се омъжа за него не повече, отколкото той за мен, но знам много добре на какво е способен. Когато иска нещо, Калид прави всичко възможно да го постигне. — Роксалена замълча за момент. — Очевидно той желае Сара, и то много — добави замислено тя.
— Твоята приятелка е по-издръжлива, отколкото изглежда. Бившата фаворитка на пашата се опита да я отрови, но тя го преживя.
Роксалена изпусна дълбока въздишка.
— Сара много искаше да научи какво представлява животът в харема. Мисля си, че сега вече знае достатъчно.
— Турхан каза, че в Двореца на орхидеята се носели слухове, че Калид е искал да екзекутира отровителката и помощника й според закона на нашите деди, но старата господарка го убедила да ги изгони.
— И защо Калид я е послушал?
Осман само сви рамене.
— Най-вероятно Козем е казала на пашата, че на Сара няма да й хареса, ако той ги убие.
— Така е, нямаше да й хареса. В Америка за такива неща се водят съдебни процеси и никого не убиват по заповед от един човек.
— Какво значи съдебни процеси?
— Група американци стоят в една стая и слушат, докато съдиите обсъждат случая и изслушват свидетелите. След това решават дали затворникът да бъде наказан или да го пуснат да си върви.
Осман я изгледа недоумяващо.
— Истина е. Сара сама ми разказа. Тя мисли, че тази система е много по-справедлива от нашата. И трябва да ти призная, че по-скоро бих повярвала на няколко турски граждани, отколкото на думата на непостоянен човек като баща ми.
Двамата отстъпиха крачка назад и се скриха, когато на няколко крачки от тях мина дежурният телохранител, който носеше пушка на рамото си. Затаиха дъх, докато стъпките му не заглъхнаха в далечината.
— По-добре да тръгваш — прошепна Осман. — Ще се видим утре вечер на същото място.
Роксалена се надигна на пръсти, за да го целуне по бузата, след това сложи фереджето си. Излезе от сенките и пое по пътеката, която минаваше през Градината на съпругите на султана и водеше към харема.
— Мисля, че отново трябва да отидеш при помощник-секретаря Дънфорд — заяви твърдо Беатрис Уулкът.
Джеймс отпи още една глътка от джина „Буудълс“ преди да отвърне раздразнено:
— Вече ти казах, Беа, този човек няма да ми помогне. Интересува се само да не предизвика неприятности на висшестоящите и да запази работата си. Последното нещо, което ще направи, е да обезпокои местните власти за изчезването на някаква незначителна туристка като Сара.
— Тогава какво смяташ да правиш?
— Ще чакам да получа някакви новини от valide pashana.
— Наистина ли си мислиш, че тази старица ще ти каже какво става? Ако пашата иска да задържи Сара, а както изглежда това е така, няма да получиш никаква вест, дори и той да я спаси от бедуините.
— Ако имаш някакви други предложения, Беа, с удоволствие ще ги изслушам — отвърна уморено Джеймс, като пресуши чашата си. Изгубих три дни само за да успея да се добера в двореца и единственото, което можах да науча, е това, което току-що ти казах.