Беатрис замълча и се огледа наоколо, като че ли някоя спасителна идея би могла да се е скрила в стаята.
— Ще изчакам една седмица и отново ще опитам — заяви Джеймс.
Беатрис само кимна в знак на съгласие. В стаята настъпи напрегната тишина.
— Добре дошла отново у дома. — Козем топло прегърна Сара. — Изглеждаш много добре за някой, оцелял от отвличане от бедуини. Толкова се тревожехме за теб.
— Чувствам се чудесно, благодаря — отвърна Сара, като хвърли скришом поглед към Калид, който й се усмихна в отговор.
Сара леко се изчерви.
Тайната размяна на погледи обаче не остана скрита за Козем.
— Искаш ли да се изкъпеш и да си починеш в харема? — попита тя. — Мемтаз те очаква.
— След вечеря искам да дойдеш в покоите ми. — При звука от плътния му глас Сара вдигна глава и го погледна, след това смутено извърна очи.
— Отведете ikbal в харема — обърна се Калид към стоящите в очакване евнуси.
Проследи с поглед Сара, която напусна помещението, придружена от ескорта си, след това се хвърли на трона, като преметна крак през страничната облегалка и се усмихна на Козем.
— Разбирам, че всичко е минало добре — заяви сухо тя.
— Тя ми се отдаде!
Козем кимна с разбиране.
— Да, мога да предположа. Тя постоянно те следи с поглед, докосва те колкото е възможно по-често и се държи като ученичка, лудо влюбена в учителя си.
Калид затвори очи.
— Не мога да мисля за нищо друго, освен за нея.
Козем извади лист хартия от широкия си ръкав и му го подаде.
— Какво е това? — попита Калид.
— Адресът на братовчед й в Константинопол. Докато теб те нямаше, той дойде тук и аз го приех. Обещах да му пратя вест, ако науча нещо за Сара.
— Дай ми го! — Гласът му бе остър и рязък. Козем му подаде листчето. Той му хвърли един поглед, след това го разкъса на парченца и ги пръсна по пода.
— Защо си позволила на този човек да влезе в двореца? — Калид бе извън себе си от яд. — Той вече ми изпрати писмо чрез американското посолство и аз му отговорих, че не мога да го приема в близко бъдеще.
— Бях отчаяна, Калид! Не знаех дали някога ще видя някой от двама ви отново! Много добре разбирах как се чувства братовчедът на Сара. Как можеш да допуснеш човекът да се терзае дали тя е жива или не?
— Ти самата току-що я видя! Да ти изглежда болна или нещастна? Точно когато я спечелих, точно когато тя се привърза към мен, ти очакваш да приема този неин роднина, който ще се опита да я убеди да замине с него!
— Ако Сара те обича, ще остане при теб!
— Не ставай смешна. Старият й начин на живот я привлича неудържимо. Имам нужда от време, да я накарам да ме обикне, да я накарам да разбере, че няма бъдеще без мен.
— Значи няма да й кажеш за посещението на братовчед й?
— Не! Освен това ти забранявам да споменаваш нещо пред нея за това!
Козем остана с отворена от удивление уста.
— Забранявам, разбираш ли? — Калид пъхна назидателно пръст под носа й.
— Бих те посъветвала да не правиш това — каза тихо Козем.
— Ако имам нужда от съвета ти, ще ти го поискам — отвърна твърдо Калид. — Сега си върви.
Козем се изправи с цялото достойнство, на което беше способна, и впи проницателните си очи в неговите.
— Върви си и ме остави да помисля — каза той и тя се подчини, като преди да излезе, му хвърли поглед през рамо.
Калид забеляза парченце от разкъсания лист и го ритна ядосано. Нямаше да позволи нищо да застане на пътя му към Сара. Нищо!
— О, толкова сте красива, господарке. Господарят ми ще бъде много доволен.
Сара носеше дълга набрана риза от фина бяла коприна, с широки ръкави и копчета от седеф. Ризата бе поръбена със златна нишка, а самата коприна бе прозрачна, така че тялото й прозираше през нея. Над ризата бе сложила кафтан от розов брокат със сатенен колан в наситено розов цвят, закопчан с аметистова брошка. На главата й се кипреше кокетна кадифена шапчица, избродирана с перли, а косата й се спускаше свободно по гърба. Костюмът се допълваше от перлени обици, които висяха от аметистови клипси и малки бели обувки.
— Дрехите са толкова красиви! — възкликна Мемтаз. — Макар че няма дълго да останете с тях. — Мемтаз хитро се засмя.
Сара се усмихна и поклати глава. От Мемтаз не можеше да се скрие нищо.
— Изглеждате толкова щастлива, господарке. Защо се противопоставяхте на пашата толкова дълго?
— Прекалено… сложно за обяснение е, Мемтаз.
— Какво значи сложно?
— Значи, че има много неща, с които трябваше да се съобразявам и… о, забрави за това. Извикай евнусите да ме отведат при Калид.
Калид я очакваше в предната стая на покоите си. Когато видя Сара да влиза през вратата, просто протегна ръце и тя се хвърли в прегръдките му.