— Липсваше ми — въздъхна Сара. Калид вече разкопчаваше колана й.
— Защо си облякла толкова много дрехи?
— Мемтаз настояваше да съм облечена както подобава — отвърна Сара, като се разсмя.
Калид хвърли на пода колана и кафтана й, събу обувките й и започна да разкопчава ризата й. Веднага след като се разкри едната снежнобяла гръд, устните му се сключиха около розовото зърно. В продължение на няколко секунди Калид се опита да се пребори с ризата, като я смъкна до кръста й. Сара ахна, когато той просто хвана дрехата и я разкъса нетърпеливо, захвърляйки я настрани.
Калид я вдигна на ръце и я отнесе в спалнята си. Постави я на леглото и се зае със собствената си риза, но преди да успее да се досъблече, Сара се изправи и го прегърна.
— Позволи ми аз да те любя — прошепна тя, като целуна гърдите му, след това прокара език по дългата тъмна ивица косъмчета, които се губеха под колана на панталона му. Калид се облегна на стената до леглото и се остави на ласките й. Накрая тя коленичи пред него и започна да разкопчава панталона му. Калид отметна назад глава, затвори очи и стисна ръце в юмруци, когато тя го пое в устата си, действайки повече по инстинкт, отколкото от опит. От гърлото му започнаха да излизат нечленоразделни гърлени звуци, дишането му стана късо и учестено, тялото му се напрегна, а Сара можеше да почувства реакцията му и на най-слабото й движение. Накрая той зарови пръсти в косата й и отметна главата й назад.
— Искам да съм в теб. Сега. — Калид я вдигна и я сложи на леглото. Легна при нея, като я обърна по корем и я прегърна изотзад.
— Калид? — Сара изви глава и го погледна недоумяващо.
— Следвай ме.
Калид леко повдигна коленете й, промуши ръка под нея и я привдигна. В следващия миг проникна в нея, а Сара затвори очи, замаяна от удоволствие.
— Добре ли си? — прошепна той, като продължи да се движи.
В отговор Сара изстена безпомощно.
— Искаш ли да спра?
Сара изхлипа в безмълвен протест.
— Не спирай! — едва успя да промълви.
Той не го направи, а когато свършиха, телата им бяха облени в пот. Изтощени, двамата едва си поемаха дъх. В продължение на няколко минути останаха да лежат неподвижни, докато дишането им се успокои и сърцата им възстановиха нормалния си ритъм. След това Калид стана, обу панталоните си и излезе през друга, по-малка врата, която водеше към терасата. Сара се ослуша, но не чу нищо повече. След това също стана от леглото и наметна ризата на Калид, тъй като нейната собствена лежеше разкъсана на пода. Излезе след него на терасата и го видя облегнат на една балюстрада, загледан в покрития с плочи двор.
— Калид?
Той се обърна към нея, протегна ръка и я привлече към себе си. Тя облегна гръб на гърдите му.
— Какво правиш тук? — След залез слънце става толкова студено.
— Това е пустинният климат — отвърна той. — Горещо през деня и студено през нощта. Смяташ ли, че ще свикнеш?
— Аз вече съм свикнала. Както знаеш, в Бостън съвсем не е раят. През лятото е влажно, а през зимата е ужасно студено.
— Липсва ли ти?
— Вече не.
Калид затвори очи, бе невероятно какво облекчение изпита от думите й. Прокара пръсти нагоре-надолу по ръцете й.
— Какво си облякла?
— Ризата ти. Не ми остави кой знае какво.
— Ти трепериш. Искаш ли да се прибираме? Студено ли ти е?
— Не. Просто… Мисля, че все още не съм дошла на себе си. Краката ми треперят.
— Много се радвам, щом мога да те докарам до това състояние. — Калид целуна косите й.
Сара не отговори толкова дълго, че той накрая не се стърпя.
— Какво има?
Тя се поколеба за момент.
— Искам да ми кажеш. — С тези думи тя се извърна и впи поглед в неговия.
— Много жени си карал да се чувстват така, както аз тази вечер. Не мога да спра да мисля за любовниците ти и да се чудя какво ли място заемам сред тях.
— Никоя от тях не беше като теб.
— Но със сигурност те са били по-добри в… това.
— По-добри в какво? — подкачи я той, но когато видя, че тя не се усмихна, отвърна сериозно. — Не, не бяха.
— Но те са били опитни, владеели са изкуството на любовта…
— И точно заради това ти си толкова различна. Можеш ли да си представиш какво е да знам, че съм първият мъж, който те докосва по този начин? Че съм първият, който получава интимните ти милувки?
— Но точно това искам да кажа, Калид. Просто не знам какво да правя.
— Напротив, знаеш. Ти се подчиняваш на страстта си, а тя е най-добрият учител.
— Ти си най-добрият учител. — Тя се надигна на пръсти и го целуна.
— Никоя жена не съм желал така, както желая теб — отвърна той, като я притисна силно към себе си.