Выбрать главу

Сара се отпусна в ръцете му. Измина известно време, преди Калид да разбере, че тя се смее.

— Какво е толкова смешно? — той я отстрани леко от себе си и я погледна озадачен. Газените фенери, поставени в четирите ъгъла на терасата, хвърляха приглушена светлина наоколо и едва осветяваха лицето й.

— Мислех си за първата ми нощ тук, когато ме отвлече от двореца на султана и колко уплашена бях, когато ме доведоха при теб. — Сара отметна кичур лъскава черна коса, която бе паднала на челото му.

— Не ми изглеждаше уплашена. Доколкото си спомням, ти ме удари.

— Това беше защитна реакция.

— Беше много убедителна. Мислех си, че ме мразиш.

— Никога не съм те мразила, Калид. Но исках да те намразя, което е нещо съвсем различно.

— И защо искаше да ме намразиш?

— Заради ужасния начин, по който ме доведе тук, заради начина, по който ме караш да се чувствам.

— Накарах те да изпиташ непреодолимо желание да ме убиеш. — Калид се усмихна и я залюля в ръцете си.

— Да, понякога. Но по-често си мислех, че просто ще се разтопя под допира ти.

— И това те плашеше?

— Разбира се.

— Защо „разбира се“? Някои жени биха били щастливи да изпитат нещо подобно към един мъж.

— Мъж, който ме упои и ме отвлече!

— Не съм те отвлякъл, Сара. Купих те, според законите на страната.

— Да, но тази практика е против законите на моята страна. Не можеш ли да разбереш, че бях ужасена, че харесвах толкова много мъжът, който се държа по такъв примитивен начин?

— А сега вече не ме мислиш за примитивен?

— Сега си мисля за теб като за мой любовник — отвърна Сара и потърка лице в голото му рамо, вдишвайки силния му мъжки аромат. Прокара гореща диря с езика си по ключицата му и целуна вдлъбнатинката на шията му.

— Ако продължаваш все в този дух, изобщо няма да довършим разговора си — каза той.

— Говорихме достатъчно, не мислиш ли? — Сара спусна ръка към колана на панталоните му.

Калид затаи дъх.

— Съгласен съм с теб. — Хвана я за ръката и я поведе обратно в спалнята.

* * *

— Значи, решила си да останеш с нас, Сара? — Козем изпусна тънка струйка пушек от лулата си.

— Не мога да си представя сега да напусна Калид — отвърна Сара.

Намираха се в покоите на Козем, а старата жена преглеждаше една от кутиите си за бижута и решаваше кои от украшенията вече не я интересуват. Те щяха да бъдат предоставени на другите жени от харема.

— Защото те спаси от бедуините?

— Защото искам да съм с него.

— Ами семейството ти? — попита внимателно Козем, като не смееше да погледне Сара.

— Братовчед ми Джеймс очевидно не се интересува от мен — отвърна тъжно Сара, като си помисли за бележката от Роксалена, която й донесе продавачката. — Няма ме от доста време, а не съм получила и вест от него. Предполагам, ще е по-добре да забравя миналото си и да си изградя нов живот тук.

Козем не отвърна нищо.

— Защо ме гледаш така? — попита Сара. — От момента, в който пристигнах, ти се опитваше да ме убедиш да остана.

— Истина е, че искам да останеш с Калид и да му родиш наследник.

— Тогава?

Козем не отговори, само вдигна една брошка, за да я разгледа и Сара. Тя поклати глава, тъй като не я искаше.

— Ако знаеше, че липсваш на хората от семейството си, щеше ли решението ти да бъде същото? — попита Козем с привидно спокоен тон.

Сара й хвърли подозрителен поглед.

— За какво намекваш?

— Намеквам ли? Какво значи намеквам?

— Какво се опитваш да ми кажеш? — обясни Сара. Козем сви рамене.

— Ами работата ти?

— Когато не се появя в началото на новата учебна година, училищното ръководство ще реши, че трябва да наемат някой друг — отвърна сухо Сара.

— Какво значи училищно ръководство?

— Не се тревожи за това. Защо ми задаваш всички тези въпроси?

Козем се изправи рязко, като отмести кутията с бижутата настрани.

— Не е ли време да се обличаш за урока по езда? Внукът ми ще те чака.

Сара бавно се изправи.

— Предполагам, че е така — каза тя, като все още се чудеше какво си бе наумила старата жена.

— Тогава върви. — Козем й направи знак да се оттегли.

Сара си тръгна. Веднага щом излезе от помещението, Козем извика един от евнусите, които стояха в коридора.

— Кажи на Турхан ага да се яви при мен в стаята за аудиенции на пашата.

Когато капитанът се появи, Козем премина направо към въпроса.

— Турхан, искам да отнесеш това писмо на адреса, който съм написала на плика. Намира се в Константинопол. — Козем извади писмото от широкия си ръкав.

— В Константинопол ли, господарке?