— Да, освен това искам ти лично да го занесеш. Не трябва да казваш на никого къде отиваш.
— Дори и на пашата?
— Особено на него.
Турхан ага се разтревожи.
— Господарке, не мога да поема такава отговорност…
— Аз ще поема отговорността.
— Как да обясня отсъствието си?
— Аз ще го обясня. Ще уредя всичко. Не мога да поверя тази мисия на никого другиго, освен на теб, Турхан. Сега тръгвай. Искам да заминеш веднага.
Турхан взе плика и се поклони, излизайки от стаята. Козем го проследи с тревожен поглед, като чупеше неспокойно пръсти.
Не знаеше дали е взела правилното решение. Калид искаше да скрие от Сара, че братовчед й беше правил опити да я намери. Но уважението и привързаността на старата жена към Сара се увеличаваха с всеки изминат ден, затова, въпреки че ужасно й се искаше Сара да остане в двореца, разбираше, че това не бива да става с измама. Сара трябваше да вземе сама своето решение, като знае цялата истина. Ако това, че семейството й я търсеше, я убедеше да се върне в Бостън, значи звездите бяха решили така. Калид беше отчаяно влюбен в нея, затова бе готов на всичко, само и само да я задържи, но Козем виждаше ясно положението. Сара заслужаваше да се отнасят с нея като с възрастен човек, способен сам да взема решенията си, а не като дете, чийто живот трябва да бъде направляван.
Козем се изправи и скръсти ръце, тъй като не можеше да удържи треперенето им. Ако Калид узнаеше какво бе направила и Сара си тръгнеше, гневът му щеше да бъде ужасен. Дори голямата обич към баба му нямаше да го спре да я накаже, а в Бурса последната дума имаше той.
Но въпреки всичко Козем изпитваше странно задоволство от факта, че бе предприела нещо. Още от раждането й всички решения в живота й бяха вземани от други, от мъже, а Сара й бе показала, че това не винаги трябва да е така. Въпреки че често й клатеше с укор глава и я порицаваше за независимостта й, Козем бе започнала да й се възхищава.
С постъпката си бе проявила своята независимост.
Калид наблюдаваше Сара, когато приближи препятствието и извика.
— Бъди по-самоуверена Конят веднага може да усети, ако се страхуваш.
Уста се приближи до летвата, след това рязко спря, обърна се и я заобиколи. Конят забави ход и в тръс се приближи до Калид.
— Никога няма да успея да го направя — въздъхна Сара, докато той й помагаше да слезе и подаваше юздите на коняря.
— Напротив, ще успееш. Яздиш от съвсем кратко време и вече искаш да прескочиш най-високото препятствие. Трябва да бъдеш търпелива, Сара. Всяко умение изисква време, за да се усвои. — Калид сложи ръка на рамото й и я прегърна.
— Никога не съм си мислила, че това ще ми харесва толкова — призна си тя.
— Язденето ли?
Сара склони глава на рамото му.
— Тъй като говорим за нови умения… — промърмори тя.
— Да?
— Бих искала да се поупражнявам.
— Да упражняваш какво? — Калид се ухили многозначително.
— Не се прави, че не разбираш какво искам да кажа, Калид!
— Така ли правя?
Сара отвори двойната дървена врата и се обърна на турски към охранителите.
— Не пускайте никой тук.
Войниците отправиха погледи към Калид, който кимна в потвърждение.
— Много те бива да даваш заповеди — разсмя се той, когато влязоха в конюшнята и сепнаха малкото конярче, което излъскваше едно седло.
— Върви навън. Уста трябва да бъде натъркана със слама и напоена — обърна се Калид към момчето, което се поклони и излезе.
Сара помогна на Калид да залости вратата отвътре. След това се хвърли върху него и разкъса ризата му.
— Къде отиде срамежливата Сара? — подкачи я той, докато тя измъкваше ризата от панталоните му. — Къде е онази толкова благовъзпитана мис от Нова Англия? — Тя продължи да го съблича, а той се наслаждаваше на нетърпението й.
— Тя е мъртва — отвърна Сара, като хвърли ризата му настрана и целуна гърдите му. — Погребахме я в онези хълмове на бедуините.
Калид можеше само да се надява, че това наистина е така. Тя посегна към панталона му, но той я хвана за ръката.
— Остави това на мен. Ти винаги се бавиш.
— Ръцете ми треперят.
— А защо ръцете ти треперят? — попита я закачливо той, като пъхна едната й ръка в цепката на панталона. Тя го докосна, а той притвори очи от удоволствие.
— Къде? — попита с натежал от страст глас. Сара се огледа наоколо и забеляза празна ясла.
— Ето там.
Калид грабна едно от одеялата, с които завиваха конете, и го разстла върху сламата, след това я положи върху това импровизирано легло. Само след секунди блузата й за езда и сцепената пола лежаха на безформена купчина отстрани.
— Изглежда никога няма да мога да ти се наситя — промълви той и зарови лице в гърдите й. Едната му ръка се спусна по хълбока й и намери онова място между бедрата й, което я караше да полудява от удоволствие. Тя се притисна към него, приемайки с благодарност милувката му.