— Не ме карай да чакам — прошепна тя, като го привлече върху себе си.
— Кажи ми какво точно искаш.
Тя обви бедра около кръста му, но той се отдръпна.
— Кажи ми! Искам да го чуя!
Тя прошепна нещо в ухото му и почти в същия момент той проникна рязко в нея.
— Да! — прошепна той с дрезгав шепот. — Да, ще го направя.
След това, отдадени на страстта, забравиха за всичко друго.
— Какъв е този звук? — попита Сара, като потри буза в гърдите на Калид.
— Ммм.
— Не чу ли? Като че ли капе отнякъде вода.
Калид се ослуша.
— Това е коритото за поене на конете. Намира се точно под прозореца.
Сара вдигна глава.
— Не знам как ще премина покрай всички онези хора вън, Калид. Те сигурно се досещат какво правихме тук.
В отговор Калид се разсмя.
— Преди малко, доколкото си спомням, не се тревожеше за това.
— Не се подигравай с мен. — Сара го удари с юмрук по рамото.
— Не ти се подигравам. Но те са слуги. Обучени са да си затварят устата.
— Но какво ще си помислят?
— Кой го е грижа какво ще си помислят? — Свикнал с присъствието на слугите, Калид отдавна бе престанал да ги забелязва, освен когато не му потрябваха за нещо.
— Отпрати ги.
Той я погледна невярващо.
— Какво?
— Чу ме, Калид. Отпрати ги някъде, преди да изляза оттук.
Мърморейки си недоволно, той се изправи, облече се, после махна резето на вратата. Сара го проследи с поглед, после го чу как на висок глас раздава команди на турски. Миг по-късно се върна при нея, като клатеше недоволно глава.
— Държиш се глупаво, скъпа.
— Да, знам. Придай го на фалшива скромност.
— Всеки човек в двореца знае, че ти си моя любимка. За никого не е тайна какво правим двамата.
— Но не и в такава близост до тях в конюшнята.
— Самата ти пожела да дойдем тук! — отвърна раздразнен той, сложил ръце на хълбоци.
— Не бъди толкова логичен — отвърна, също раздразнена, тя.
Бързо облече дрехите си и нетърпеливо махна от косата си няколко сламки, като сбърчи нос от миризмата на коне, която се бе просмукала в нея.
— Точно когато си помисля, че си захвърлила цялата викторианска глупост на боклука, ти вършиш нещо такова — каза Калид, като я наблюдаваше любопитно.
— Вината за това носят моите предшественици пуритани.
— Кои?
— Пуританите дошли от Англия и се установили в Масачузетс преди около двеста години. Те се отнасяли много строго с…
— Със секса?
— Да, заедно с много други неща — отвърна тя, като закопчаваше блузата си.
— И предполагам, ти си наследила това отношение? — попита развеселен той.
— Не съм го наследила. То просто витае в атмосферата, в която съм живяла. Както ти си израснал със съзнанието, че един ден ще станеш паша и всеки човек в Бурса ще трябва да ти се подчинява.
— Все пак не съм в състояние да разбера какво общо има това с внезапната ти свенливост пред група слуги.
— Има много общо, повярвай ми — отвърна Сара, като разтърси коси.
— Трябва да се научиш да вършиш каквото искаш, когато и където искаш.
— Това ми звучи като философията на едно разглезено дете — възрази Сара.
— Или на pashana.
— Какво? — Сара не можеше да повярва на ушите си.
— Няма значение. Ела при мен тази вечер и ще ти кажа всичко. — Той вдигна ръката й до устните си и бавно я целуна. — Моят финансов министър сигурно вече ме чака, така че трябва да тръгвам. Ще се видим довечера.
Той си тръгна, а евнусите придружиха Сара до харема, където завари Мемтаз изпаднала в силна възбуда. Тя преглеждаше дрехите на Сара, като отваряше чекмеджета и долапи.
— Мемтаз, какво става тук? — попита Сара, застанала на вратата на покоите си.
Мемтаз се обърна с лице към нея и се поклони. Сара я изчака да се изправи, примирила се вече с факта, че никога няма да отучи дребната кавказка от този навик.
— Трябва да ви приготвя за една специална вечер, господарке — отвърна тя, останала без дъх. — Търсех кафтана ви в синьо и сребристо, който толкова много ви отива.
— Каква специална вечер?
— Получих съобщение, че трябва да се представите при пашата, облечена за специален случай.
— Специален случай?
Какво беше това? Защо Калид не й бе казал нищо?
— Да, господарке.
— Мемтаз, ще облека кафтана, но няма да слагам никакви обици, колан или шапка. Омръзна ми да нося цяла камара дрехи всеки път, когато трябва да се явявам пред пашата.