Мемтаз изглеждаше много разстроена.
— Добре, ще направим един компромис — омекна Сара. Малката прислужница мислеше, че не си върши добре работата, ако Сара не излезеше от харема накичена като коледна елха. — Ти ме облечи, а след това аз ще си избера пет украшения.
— Пет?
— Да.
Мемтаз кимна доволно.
Докато Сара приключи с вечерята, изкъпа се и се облече, стана време за срещата й с Калид. Беше се отказала от бижутата и пояса, които бе избрала Мемтаз, но върху себе си имаше достатъчно други украшения. Излезе от харема, като се питаше какво ли е намислил Калид за тази вечер, но той не направи никакъв намек или знак, когато бе въведена при него.
Сара го наблюдаваше любопитно, когато той намали светлината на фенерите и я погледна. Бе облечен в дрехи по западен модел, както често правеше, когато бе с нея. Получаваше се нещо наистина любопитно — тя беше облечена като типична богата жена от Изтока, а той като лондонски плейбой в панталоните си от туид и памучна риза с цвят на слонова кост. Направи й знак да седне, след това й подаде една увита кутия, подпечатана с жълт восък.
— Какво е това?
Той се отпусна в краката й и се облегна на лакът.
— Отвори го.
Сара се подчини. Не беше възможно да му устои.
В кутията имаше чифт кадифени пантофки, украсени със злато и скъпоценни камъни. Сара вдигна едната и я разгледа внимателно.
— Много са красиви. За мен ли са?
— Разбира се. Поръчах да ги направят. Използвах твоите обувки, за да са ти по мярка.
— Благодаря.
— Разбираш ли значението на този подарък?
— Не.
— Така си и помислих. По този начин те моля да се омъжиш за мен.
Сара впи поглед в него, неспособна да каже нищо.
— Като ми подаряваш чифт обувки? — попита тя накрая с глупаво изражение на лицето.
— Такъв е обичаят — усмихна се той.
— Защо?
— Обувките символизират, че ще имаш всичко, от което се нуждаеш до края на живота си. Според обичая, пантофки трябва да получат всички членове на семейството ти. Поръчах един чифт и на Мемтаз.
Сара стоеше и само се взираше в него.
— Какво ще ми отговориш?
Тя отново не каза нищо.
— Все още можеш да се върнеш в Америка, ако такова е желанието ти — каза тихо той. — Аз те моля да останеш с мен в Бурса и да ми бъдеш жена.
Сара се наведе, докосна лицето му, а той я притегли в прегръдките си.
— Защо се колебаеш?
— Това е много важно решение: да изоставиш един начин на живот и да започнеш друг. Никога повече няма да видя дома си, нали?
— Можем да пътуваме.
— Това не е всичко, Калид.
— Какво още има?
— Не искам да бъда pashana.
— Страхувам се, че нямаш избор.
— Но всичките тези хора, които постоянно ми се покланят или се просват в краката ми, ме изнервят.
— Ако ще се почувстваш по-добре, мога да им кажа да те заплюват всеки път, като те видят.
— Не мисля, че е смешно.
— Съжалявам.
— Не може ли да продължаваме както сега? — попита Сара. — Толкова съм щастлива!
— Би ли искала да си взема друга жена? Ще се наложи да го направя заради сигурността на трона ми.
— Не бих го преживяла — отвърна тихо тя.
— Тогава нямаш избор. Искам да бъдеш моя жена и майка на децата ми. Искам да родиш наследника ми.
Мисълта да носи неговите деца я развълнува неочаквано много. Как ще изглеждат те? Дали ще наследят красивото му тяло, тъмни очи и разкошна черна коса? Дали ще бъдат красиви като баща си?
— За какво мислиш? — попита той.
— За бъдещето.
— Искам да го споделиш с мен.
— Когато те срещнах, никога не съм си представяла, че ще водим този разговор.
— Аз пък си представях.
— Знаел си, че ще поискаш да се ожениш за мен още в момента, в който ме видя?
— Знаех, че ще станеш важна част от живота ми. Невъзможно ми е да ти опиша колко.
— Предполагам, че съм чувствала същото, но не исках да го призная дори и пред себе си — каза тихо тя.
— Значи отговорът ти е „да“? — попита той, като пое ръката й и потърка бузата си в нея.
— Да, Калид, ще се омъжа за теб.
— Ще наредя приготовленията да започнат веднага — каза той, като я целуна леко по челото.
— Какви приготовления?
Калид се усмихна.
— Аз съм пашата на този район и трябва да направя официална сватба, за да бъде наследникът ми признат.
— Какво включва една такава сватба?
— Ще пристигнеш в Двореца на орхидеята забулена с плътен воал и облечена в сватбена рокля от червена коприна. След това ще преминеш под копринен тунел, който ще се простира от колата, с която ще пристигнеш, до вратата на двореца. Козем ще те заведе до сватбения трон, който ще бъде издигнат на пиедестал. След като повдигна воала и те видя, ще хвърля монети към зрителите, за да потвърдя, че те приемам като моя жена.