— Защо трябва да ме приемаш?
— При браковете между обикновени хора съпругът често не вижда булката до деня на сватбата.
— О, не, това е ужасно. Искаш да кажеш, че той може да я отхвърли, ако не хареса как изглежда?
— Да.
— Но жената няма такова право.
— Не.
— Чудесен обичай, няма що! Какво друго?
— След това ще има пиршество. Когато то свърши, ще бъдеш доведена в стаята ми от мъжките ти роднини. Понеже ти нямаш такива тук, твоят ескорт ще бъдат мои отбрани войници.
— И после?
— След това ще дойдеш в леглото ми от долната му страна, така ме признаваш за свой господар — каза той, като се усмихна.
— Ще пропуснем тази част. Нещо друго?
— На сутринта трябва да покажем кървавите чаршафи от балкона — продължи Калид със спокоен тон.
Тя го погледна невярващо.
— Ще имаме малък проблем с тази част — каза накрая тя.
Калид се разсмя.
— Ти беше девствена, скъпа. Просто ние не изчакахме официалната церемония, а това за мен не е важно.
— Поданиците ти със сигурност няма да видят нещата по този начин.
— Те изобщо няма да узнаят. Преди мен никой мъж не те беше докосвал и точно това има значение.
— Тогава какво ще правим с чаршафите?
— Ще заколим петел и ще намажем чаршафите с кръвта му.
Сара го погледна, онемяла от изумление.
— Предполагам, че това е шега — прошепна тя.
— Не. Това е обичай.
Сара затвори очи.
— Калид, сигурен ли си, че не си измисляш? — попита тя, а в гласа й се прокрадваше надежда.
— Не, не си измислям. В селските райони, ако не се покажат кървавите чаршафи, съпругът може да се откаже от жена си.
— Наистина ли?
— Да.
— Това е толкова…
— Варварско? — Калид не отделяше поглед от лицето й.
— Знам, че не харесваш тази дума.
— Но тази част от мен те привлича много, нали така?
Сара го погледна, но не отговори.
— Аз не съм мъж, когото би могла да срещнеш у вас на чаено парти или танци, давани от Дъщерите на Американската Реставрация.
— Революция — поправи го Сара.
— Каквото и да е. Знаеш какво искам да кажа.
Сара извърна поглед.
— Откъде знаеш за чаените партита?
— Посетих някои от тях, докато бях в Оксфорд — отвърна той, като изпусна измъчена въздишка.
— Намираш ги отегчителни.
— Много празни разговори, без да се прави нищо.
— Сигурно си предизвикал истинска сензация.
— Да, предизвиквах любопитството на присъстващите. Предполагам, че някои от младите дами очакваха да се появя с нож между зъбите.
— Може би са се надявали — промълви тихо Сара.
— Какво?
— Няма значение. Кога ще се състои церемонията?
— След три дни.
— Три дни! Не ми остава много време.
— За какво?
— За да се приготвя.
— И какво точно трябва да включва това приготовление, скъпа? — попита той, развеселен.
Сара се замисли. Нямаше абсолютно никой, когото да покани, нямаше други познати, освен тези в двореца, всичко, от което имаше нужда, бе тук.
— Какво мислиш? — попита го тя.
— Разбирам. Бъдещите съпруги имат своите мечти. Какви са твоите?
— Да останем заедно завинаги — каза простичко тя.
— Това мога да ти гарантирам.
— И да имам деца, красиви и смели като баща си — добави Сара.
Той не каза нищо, просто вдигна брадичката й и очерта с пръст устните й, очите му блестяха с особен, мек блясък.
— Освен това искам да съм ти най-добрият приятел — допълни тя.
— Но ти си! — Калид леко я положи на килима и започна да съблича дрехите, които Мемтаз така внимателно бе подбрала.
— Мислиш ли, че някога така може да ти омръзна, че да поискаш да ме изпратиш обратно в Бостън? — попита тя, като зарови пръсти в косата му.
— Тогава ще бъдеш твърде стара, за да пътуваш — отвърна той и я целуна.
— О, господарке, никога не е имало по-красива булка! — възкликна Мемтаз, като плесна с ръце и се взря в огромното огледало.
Сара също погледна в огледалото и ахна. Не можеше да повярва, че жената, която я гледаше оттам, е самата тя. Беше облечена в копринена роба с дълги ръкави и високо деколте. Избродираната със златни цветя наметка бе обшита по краищата със злато, и пристегната с колан от същата материя. Диамантена тиара придържаше къс копринен воал, също украсен със злато. По-дълъг воал, бе прикрепен към него. Обиците й представляваха златни халки с огромни висящи перли. Над всичко това, Сара щеше да носи фередже от червено кадифе. То лежеше на леглото до нея, като й напомняше, че след час щеше да стане новата pashana на Бурса.
— Толкова се радвам, че ще можеш да присъстваш на церемонията — обърна се Сара към Мемтаз.