Прислужницата кимна щастливо.
— Пашата покани всички да дойдат. А доктор Шакоз каза, че главният евнух също ще може да присъства за час-два.
— Това е добре — празненството нямаше да е пълно без Ахмед.
— Имате ли нужда от нещо друго? — попита Мемтаз.
— Не. Моля те, кажи на Козем, че съм готова.
Мемтаз излезе, за да доведе старата господарка, която щеше да придружи Сара до колата и след това до тронната зала, където Калид вече ги очакваше.
Пашата крачеше неспокойно напред-назад пред трона си, без да обръща внимание на множеството свои поданици, които чакаха да започне церемонията, на войниците и еничарите, които чакаха заповедите му, на главния евнух, който бе седнал на един стол до вратата. Поради нараняването му бе разрешено да стои седнал в присъствието на господаря му, което бе наистина голямо благоволение. Калид поглеждаше постоянно към вратата, през която щеше да влезе Сара.
Тя наистина се появи, както му се стори след цяла вечност, застанала гордо и царствено зад Козем, която също бе облечена в най-хубавите си дрехи. Той не откъсваше поглед от нея, докато тя се приближаваше към него и застана от едната му страна. Той й се усмихна нежно, повдигна дългия й воал и я погледна в лицето. В същия момент от тълпата излезе Турхан ага и удари с алебардата си по пода.
Калид се извърна вбесен към него, като промърмори няколко проклятия на турски.
Турхан каза нещо на древен церемониален език, което Сара не можа да разбере, но в тълпата се понесе ропот, а Калид рязко се отдалечи от Сара и се насочи към струпаната до вратата тълпа.
— Какво има? — Сара се обърна към Козем, чието изражение бе спокойно. — Какво става?
— Някой се противопоставя на брака ви — отвърна с безизразен глас Козем. — Според нашия обичай церемонията трябва да се прекрати, докато оплакването не бъде разгледано и отхвърлено. Не може да има изключение дори за пашата.
Козем не изглеждаше изненадана от развоя, който бяха приели събитията.
Сара се вцепени от изумление, когато видя през вратата да влиза братовчед й Джеймс. Докато тя гледаше, без да е в състояние да направи каквото и да било, Калид направи знак на двама войници, които веднага хванаха братовчед й и го помъкнаха към вратата.
— Сара! — извика Джеймс, а гласът му се извиси над шума на тълпата. — Не трябва да се омъжваш за този човек!
— Хвърлете го в тъмницата! — изкрещя Калид и войниците веднага тръгнаха да изпълнят заповедта.
— Не можете да ме спрете! — извика Джеймс. — В американското посолство знаят, че съм тук! Дошъл съм да отведа Сара вкъщи!
ГЛАВА 13
Сара се втурна към Калид и го сграбчи за ръката.
— Ако го арестуваш и го хвърлиш в тъмницата, никога повече няма да ти проговоря! Искам да чуя какво има да каже.
Калид дръпна рязко ръката си, но направи знак на войниците да пуснат Джеймс. Той оправи палтото и вратовръзката си, без да отделя поглед от Сара.
— Изведете всички гости от залата! — нареди Калид на войниците си. — Днес няма да има сватба.
Изчакаха хората да излязат, след което Сара се обърна към братовчед си, като се опитваше с всички усилия да скрие тревогата си.
— Ще ми кажете ли какво точно става тук?
— Откакто изчезна от харема на султана, Сара, постоянно се опитвам да вляза в двореца и да те видя — започна бързо Джеймс. — Накрая изпратих писмо до пашата, а той ми отговори, че ще е зает в продължение на цял месец и не може да ме приеме.
Сара погледна смаяно Калид, но той избегна погледа й. Изражението му бе мрачно.
— Тогава се опитах да подкупя някого, за да мога да вляза тайно в двореца, но когато valide pashana узнала за това, изпрати да ме повикат.
Калид се обърна и впи недоволен поглед в баба си.
— Тя ми каза, че си била отвлечена от бедуините и че пашата е тръгнал след тях, за да те спаси. Обеща ми, че ще ме уведоми за всичко, което се случи с теб.
Калид погледна с такава ярост старата жена, че всеки друг би се свил ужасен. Една вена на слепоочието му пулсираше бясно. Сара се приближи до Козем и пое ръката й в своята, като хвърли убийствен поглед към Калид.
— Преди няколко дни получих бележка от нея, в която се казваше, че ти си в Бурса, жива и здрава си и се готвиш днес да се омъжиш за пашата — продължи Джеймс. — Тръгнах веднага и пътувах до тук възможно най-бързо. Тази сутрин изпратих съобщение на пашата, с което го молех да се срещна незабавно с него. Той отказа да ме приеме.
Очите на Сара се изпълниха със сълзи на ярост. Не бе в състояние дори да погледне към Калид.
— И как влезе? — прошепна тя.