— Капитанът на войниците беше задължен по законите на честта да се подчини на обичая и да пусне всеки, който знае причина да се противопостави на сватбената церемония. Затова съм тук.
Сара отправи поглед към Турхан ага, който гледаше мрачно в земята. Дори и заради пашата не бе могъл да пренебрегне дълга си. Наистина беше честен човек.
— Джеймс, ще дойда след няколко минути — заяви спокойно Сара. — Козем, би ли се погрижила братовчед ми да се чувства удобно, докато ме чака? Бих искала да поговоря с Калид насаме.
Козем погледна Калид, който се обърна със спокоен глас към главния евнух.
— Ахмед, погрижи се желанията на Сара да бъдат изпълнени. Козем ще прави компания на нашия гост.
Когато останаха сами, Сара се обърна към Калид.
— Как можа да ми причиниш това? Как можа?
Той я изгледа студено, но не отговори нищо.
— Накара ме да си мисля, че семейството ми не се интересува от мен! Че съм изоставена на съдбата си! Ти ме излъга!
— Не те излъгах. Просто не ти казах за писмата на братовчед ти — проговори накрая той.
— То е едно и също! — Сара почувства, че в гърлото й се надига ново ридание, и с всички сили се опита да го спре. — Когато ми каза, че не е необходимо да спя с теб като отплата за това, че те спасих от бедуините, си помислих, че си се променил. Когато ми каза, че съм свободна да се върна в Бостън, че предоставяш на мен избора дали да остана с теб, отново си помислих, че си се променил. Затова и се съгласих да се омъжа за теб. Приех, че си се научил да уважаваш чувствата и свободната воля на другите. Сега разбирам, че през цялото време си знаел, че Джеймс се е опитвал да се свърже с мен и дори не си ми казал. Не си се променил, Калид, просто си ми казал това, което си знаел, че искам да чуя!
Калид извърна поглед.
— Можеш ли да ми посочиш поне една причина да се държиш така? — настоя тя.
— Мислех си, че ако знаеш, че никой не те търси, тогава е по-голяма вероятността да останеш при мен — отвърна той с безизразен глас.
— С други думи, опитвал си се да елиминираш правото ми на избор.
Той не отрече.
— Калид, може би твърде много очаквам от някого, който е възпитан и отрасъл с мисълта, че стои над всички останали. Твоите желания не са единственото, което има значение. Аз също съм от значение. Известно ми е, че Джеймс е получил съобщение, че се намирам тук, а аз си помислих, че той изобщо не се интересува какво е станало с мен, защото не получих отговор.
— Кой е изпратил на братовчед ти съобщение, че се намираш тук? Козем ли?
— Не намесвай Козем! Това е само между теб и мен! Става въпрос да ме уважаваш като свободно човешко същество и да не ме смяташ за твоя собственост. Как бих могла да се омъжа за някого, който ме приема като робиня?
Калид изглеждаше разтревожен.
— Какво искаш да кажеш?
— Казвам, че не мога да се омъжа за теб! — отвърна Сара, като вече не се стараеше да крие сълзите си. Свали тиарата от главата си и я постави на масата. — Заминавам с Джеймс.
— За какво говориш, по дяволите? — Калид сграбчи ръката й. — Ти ме обичаш! Никога нямаше да ми се отдадеш, ако не ме обичаше. Как можеш дори да си помислиш да ме напуснеш?
— Не съм казала, че не те обичам. Казах, че няма да се омъжа за теб. Сега би ли ме пуснал?
Калид стисна ръката й още по-силно.
— Какво ще направиш, Калид? — попита уморено Сара. — Ще ме хвърлиш в тъмницата или отново ще заповядаш да ме бичуват? Ще ми кажеш, че ще строиш рота войници и ще ги застреляш, ако не направя каквото искаш? Без значение какво ще направиш, не можеш да ме принудиш да приема ролята на жена, с която лесно да можеш да си играеш, както очевидно искаш.
— Не това искам — отвърна той с горчивина, като заби пръсти в плътта й.
— О, така ли?
— Не, Сара. Никой нормален мъж не може да те иска само заради секса, ти си нещо много повече. Разполагам с цял харем жени, които с нетърпение ще задоволят сексуалните ми желания, но съдбата е отредила да обичам единствено теб.
— Това е общото ни нещастие.
Усетил трепването й, той я пусна рязко и Сара се олюля. Свали останалите бижута и ги сложи до тиарата.
— Наистина ли си отиваш?
Изглежда, Калид все още не можеше да повярва, че това се случва.
— Да. Ще отида в харема да се преоблека. Надявам се, че не си изгубил достойнството си дотам, че да накажеш Козем или да пречиш на бизнеса на братовчед ми, след като аз си отида. Те направиха това, което са мислили за правилно, и искрено се надявам, че когато се успокоиш, ще го разбереш.
Калид не каза нищо.
— Ще оставя всичко, което имам, в покоите си — заяви Сара, като сложи обиците на купчината бижута. — Искам да си тръгна както дойдох, без нищо.