— Мисля, че това е само една от причините. В края на краищата, неговата култура го е създала такъв, какъвто е.
В този момент на вратата се появи Беатрис.
— О, здравей, Джеймс. Не разбрах, че си се прибрал. Вечерята ще бъде сервирана след десет минути.
Сара и Джеймс се изправиха и я последваха в трапезарията.
— Изчезвай от погледа ми, стара жено, докато не съм заповядал да те насекат на парчета и да те сервират на еничарите за вечеря — заяви мрачно Калид, без да погледне Козем.
— Трябва да говоря с теб — отвърна упорито баба му, като махна с ръка на войниците, които стояха готови при най-малкия знак на Калид да я изхвърлят.
— Мисля, че вече каза достатъчно.
Козем седна до него и го потупа успокоително по ръката.
— Не всичко е загубено.
Внукът й измърмори нещо под нос и отдръпна ръката си. Козем го погледна изпитателно и поклати глава. Калид имаше тридневна брада, ризата му, от която липсваха две копчета, беше отворена до кръста, а очите му бяха кръвясали от безсъние.
— Знам къде е тя — каза Козем.
— Аз също знам къде е. В къщата на братовчед си в Константинопол. Четирима от хората на Турхан наблюдават мястото през цялото време. Но това не означава, че тя ще се върне при мен.
— Мога да ти помогна.
— О, така ли? Както „помогна“ на нея да си отиде? Не те разбирам. Сигурно си си изгубила ума. Преди Сара да дойде тук, ти не говореше за нищо, за нищо друго, освен да се оженя и да те даря с наследник. Когато най-после имах възможност да го направя, какво ми стори? Продължавам да се чудя защо си още жива! Защо не заповядах да те екзекутират?
— Може би защото си твърде зает да измислиш начин как да върнеш Сара — отвърна направо Козем.
— Ако само се опиташ да ми четеш конско в този момент, ще наредя да те хвърлят в тъмницата — сопна се той.
Козем не отговори нищо. Внукът за пръв път се обърна и я погледна внимателно. Изражението му бе по-мрачно, откогато и да било. Очевидно приемаше много тежко факта, че Сара го напусна.
— Защо каза на братовчед й, че се е върнала? — попита тихо Калид.
— Тя заслужаваше да знае, че семейството й я търси. Наистина ли искаше да остане с теб само защото няма никакъв друг избор?
— Просто исках тя да остане! — избухна той. — Ти знаеше, че тя ще се разсърди, когато разбере, че скрих истината от нея. Какво си мислеше, че ще направи.
— Наистина не мислех, че Сара ще те напусне, Калид — отвърна тихо Козем. — Трябва да ми повярваш. Просто смятах, че ще се зарадва да види отново братовчед си. Наистина вярвах, че чувствата й към теб ще я задържат тук.
— И двамата я подценихме — отвърна той с горчивина.
— Така ли смяташ да стоиш тук? Няма ли да предприемеш нещо?
— Обмислям един план.
— И какъв е той?
— Все още не съм готов.
— Калид, такова бездействие не е характерно за теб. Когато Сара беше отвлечена от бедуините, само след десет минути ти се метна на коня и я последва.
— Когато беше отвлечена от бедуините, аз се тревожех за живота й и бях сигурен, че тя ще се зарадва да ме види. Сега ситуацията е съвсем различна.
— Но ти представляваш властта тук. Ти си пашата. Можеш да направиш всичко, което пожелаеш.
— И докъде ме доведе властническото ми държание? Да стоя тук отчаян и да водя този разговор с теб!
Козем замълча за момент.
— Кога си тръгва Сара?
— Още няколко седмици ще остане тук. Наредих на Турхан да подкупи продавача на билети на гарата, за да каже, че всички места за „Ориент Експрес“ са резервирани за един месец.
— Властническо държание ли каза? — повтори като на себе си Козем.
— Мога да заповядам да я арестуват, или да направя така, че паспортът й да изчезне.
— Предполагам, че вече си обмислял подобна възможност.
— Да, но това няма да промени нищо. Сама трябва да вземе решение. Тя иска от мен да се държа като цивилизован човек, а не като тиранин.
— Проблемът е, че ти наистина си тиранин. И Сара щеше да умре от скука, ако се държеше като джентълмен. Тя само си мисли, че иска това от теб, но всъщност не е така.
— Ако Сара следваше зова на сърцето си, щеше да е тук, с мен.
— Как смяташ да я накараш да остане?
— Само да я държа в страната, няма да помогне — каза замислено Калид, като клатеше глава. — Смятам, че тя използва внезапното появяване на братовчед си като извинение, въпреки че сама не го осъзнава. Това, от което наистина се страхува, е да започне да води живот, който й е напълно чужд. Тя ме обича, и докато аз съм при нея, се чувства сигурна, но аз не мога да бъда с нея всеки миг. Имам владения, които трябва да управлявам.