— Не че го правиш напоследък — отбеляза Козем.
— Ще се занимавам с управлението, когато разреша този въпрос.
— Значи мислиш, че ще я върнеш?
— Трябва да опитам.
— Тогава направи компромис. Кажи й, че веднъж в годината ще я водиш да види семейството си, през зимните празници, които тя толкова много обича.
— По Коледа ли?
— Да, да. Един път в годината можеш да го позволиш. По това време тук е истинско мъртвило. Покажи й, че не очакваш от нея да се отказва от всичко, за да е с теб, че не трябва да изоставя целия си минал живот, за да стане pashana.
Калид впи поглед в някаква невидима точка на стената, като обмисляше думите на старата жена.
— Винаги си бил арогантен, Калид. Приемаш, че за всяка жена е достатъчно само да те има. Ако Сара се ожени за теб и остане в Бурса, тя се отказва от всичко, а ти от нищо. За нея няма да остане и следа от предишния й живот, а ти ще продължаваш да живееш както преди, не е ли така?
Калид извърна глава и я погледна, заинтересован от думите й.
— Сара не е някаква дрънкулка, с която можеш да си поиграеш и после да захвърлиш, докато не ти се прииска пак да я вземеш.
— Говориш също като нея.
— Е, и аз понаучих нещичко. Освен да бъде твоя, Сара се нуждае и от цел в живота. Мисълта, че ще прекарва цялото си време като другите жени в харема, я ужасява.
— Мислил съм да й предложа да организира училище в двореца — каза Калид.
— Чудесно! — Козем засия. — Защо не й каза, преди тя да си тръгне?
— Предполагам, че бях много алчен и я исках само за себе си — призна той.
— Но ти току-що каза, че не можеш да бъдеш с нея всеки миг. Вече знаеш, че тя не е жена, която ще чака в хамама и ще сплита косата си, докато ти решиш да я повикаш. Позволи й да се занимава с нещо. Позволи й да ти помага. Винаги съм смятала, че си интелигентен мъж, Калид! Не би трябвало аз да ти казвам тези неща, а сам да се досетиш!
— Мислех само за това, което исках аз. Никоя друга жена не се нуждае от убеждаване, че аз съм най-доброто за нея.
— И никоя от тях не задържа интереса ти повече от трийсет секунди.
Калид се усмихна едва-едва и отклони поглед.
— Какво има?
— Майка ми винаги е била предизвикателство за баща ми и както изглежда, историята се повтаря.
— В много отношения ти приличаш на баща си, Калид. Той също не харесваше лесните завоевания.
Калид се наведе и я целуна по бузата. Баба му го погледна изненадана. Обикновено бе по-сдържан.
— Сега си върви и ме остави да помисля.
Тя покорно се изправи.
— Бабо? Благодаря ти — добави той.
Козем се усмихна вътрешно и се оттегли.
Сара разбра, че е бременна, три седмици след като напусна Двореца на орхидеята. Месечното й неразположение не дойде, но първоначално тя го отдаде на напрежението от последвалите събития. Сега обаче гърдите й бяха напрегнати и й се повдигаше само от мисълта за храна. Не можеше повече да пренебрегва този факт, особено когато се опита да закопчее полата над блузата си и не успя.
Сара се отпусна тежко на леглото в стаята за гости на Джеймс. Осъзнаваше, че с това бебе щеше да й е много трудно като неомъжена жена, но ликуваше.
Бебето на Калид! Тя носеше детето му! Сигурно се бе случило, когато се любиха за пръв път. А сега тя се връщаше във Викторианския Бостън с незаконно дете в утробата, дете на чуждестранен владетел, голямата любов на живота й, когото тя никога повече нямаше да види.
Но въпреки това беше щастлива, много щастлива. Вероятно щеше да се наложи да живее в старата къща на баща си сама с детето си, но тя се чувстваше окрилена от надежда.
Реши да каже на Джеймс и Беатрис веднага.
На следващата вечер, по време на вечерята, Сара изчака да сервират десерта и след това се реши да съобщи новината.
— Има нещо, което мисля, че трябва да знаете. Джеймс и Беатрис я погледнаха с очакване.
— Бременна съм.
Джеймс затвори очи, а Беа така и не сложи в уста парчето лимонов сладкиш, което бе набола на вилицата си. При други обстоятелства Сара щеше да избухне в смях при смаяните им физиономии.
— Точно от това се страхувах — промълви Джеймс.
Когато Беа си възвърна дар слово, успя само да прошепне:
— Какво смяташ да правиш?
— Ще го родя.
— В Бостън? — изпищя Беа.
— Така изглежда.
— Сара, това е направо самоубийство. Никога няма да си намериш друга работа. Моралът ти ще бъде поставен под въпрос, а училищното настоятелство никога няма да ти позволи да припариш до деца.
— В такъв случай ще се занимавам с нещо друго.
— Какво например? — осведоми се Джеймс.
— Не знам. Ще стана перачка или ще давам стаи под наем. Къщата на татко сега е моя. Има няколко излишни спални. А и татко ми остави доста пари. Няма да гладувам.