— Аз съм гладна, а ти, скъпа? Защо не дойдеш с мен в кухнята да видим какво можем да си приготвим?
Сара стана от мястото си и когато мина покрай леля си, възрастната жена сърдечно я прегърна.
— Не е ли прекрасно? Толкова ми липсваше цялото семейство и много се радвам, че реши да се отклониш малко от пътя си, за да ме видиш. Колко време ще останеш?
— Само тази вечер. Утре трябва да бъда на „Атлантик Стар“, който пътува за Бостън. Следващият параход е чак след месец.
— О, надявах се, че ще останеш поне няколко дни. Живея сама, откакто Джайлс почина.
— Имаме цялата вечер на разположение — отвърна мило Сара и последва Емили в кухнята.
Калид погледна отчаяно сивите стени на третата странноприемница, която посети за тази вечер, и въздъхна. Може би имаше десет подобни заведения в този район и той изобщо нямаше представа в кое от тях е отседнала Сара. Не беше сигурен дали не се е качила на някой параход веднага след като е пристигнала в Дувър. Не беше много вероятно, тъй като бе пристигнала късно вечерта, но пък тя винаги успяваше да го изненада. Калид огледа групата мъже, събрали се да изпият по чаша бира. Съдържателят се приближи към него.
— Вие ли сте собственикът? — попита той. Мъжът кимна.
— Търся една американка, която може да се е отбивала при вас — заяви Калид. — Висока, русокоса, със светла кожа и сини очи. Виждали ли сте такава жена?
Собственикът само го измери с поглед и продължи да бърше плота на бара. Калид въздъхна примирено и извади от портфейла си банкнота с лика на кралица Виктория. Мъжът се обърна към една жена, която мина покрай Калид, като носеше две чаши ейл.
— Какво има?
— Този джентълмен иска да говори с теб — каза собственикът и изчезна зад една подвижна врата.
Етел изтри влажните си ръце в престилката. Измери с поглед непознатия — висок, строен, с мургава кожа, разкошна черна коса и пронизващи тъмнокафяви очи. Пристъпи крачка напред, след това се спря.
— Какво мога да направя за теб? — попита предпазливо тя.
— Търся една американка, която може да е спирала тук — започна Калид. Тъкмо понечи да извади още една банкнота от портфейла си, когато Етел го сряза:
— Прибери си парите!
Калид я погледна изненадан.
— Защо искаш да я видиш? — попита жената.
— Тя ми е годеница. Или по-скоро, беше.
— Тогава защо не е с теб?
— Това е дълга история.
— Сигурно.
— Скарахме се и тя ме напусна. Тръгнах след нея, за да си я върна.
Етел го измери с леден поглед. Калид прокара пръсти през косата си.
— Вижте какво, госпожо, изминах дълъг път и съм изморен. За мен е от изключително значение да намеря младата дама, но ако не желаете да ми помогнете, просто ми кажете. Нямам време за губене.
— Я по-спокойно, господинчо, ще ти помогна, разбира се. Исках само да се уверя, че няма да причините повече неприятности на Сара.
Калид светкавично сграбчи ръката й.
— Познавате Сара?
— Тя беше тук.
— Къде е сега? — настоя Калид, като се огледа неспокойно наоколо.
— Бъди спокоен, не се крие в килера — отвърна сухо Етел.
— Кажи ми!
— Спри да крещиш, иначе току-виж се появила Алби и ще ти даде да разбереш! — сряза го Етел.
Калид я пусна.
— Така е по-добре. — Етел потърка мястото, където я бе стиснал.
— Ти наистина ли си крал или нещо такова?
— Или нещо такова.
— Е, това няма кой знае какво значение тук.
— Разбирам.
— Ако искаш да ти кажа нещо за Сара, ще трябва да се отнасяш с мен с уважение — заяви Етел, като кръстоса ръце пред гърди, наслаждавайки се на моментната си власт.
Отначало Калид я погледна недоумяващо, след това хвърли в смут всички посетители на „Скачащия елен“, като се отпусна на едно коляно и сведе глава.
— Моля те, кажи ми къде е Сара — помоли тихо той.
— Ей, какво става там, Етел? — провикна се Алби, която бе влязла от задното помещение и гледаше Калид така, като че ли младият мъж си бе изгубил ума.
— Хайде, стани, синко, стани. — Етел се почувства страшно неудобно. Не бе очаквала той да реагира така.
Калид се изправи, без да я изпуска от поглед. Тя въздъхна и се предаде.
— Сара отиде да види леля си в Джилион Стрейт.
— Къде е това? — извика Калид през рамо, тъй като вече се бе отправил към вратата.
— На около миля-две оттук. Може да попиташ всекиго.
— Къде мога да наема кон?
— Малко по-надолу има конюшня. Там работи синът ми Хенри. Той сигурно е откарал твоята дама до мисис Хептън. Попитай за него.
Калид се обърна бързо, втурна се обратно към Етел, сграбчи я в прегръдките си и залепи на устните й звучна целувка. Когато я пусна, тя се олюля. Беше зашеметена от изненада.