— Дадено.
— Тя най-вероятно ще продължи да работи в двореца, но ще трябва да й плащаш за това.
— Казах ти, че вече е уредено.
Застанали по средата на полицейското фоайе, двамата започнаха да привличат вниманието на околните.
— Хайде да отидем в най-близкия хотел — предложи Калид, като я прегърна през раменете.
Двамата излязоха на улицата и Калид веднага нае файтон. Сара облегна доверчиво глава на рамото му. Калид нае стая в най-хубавия хотел в Кент, „Саутингтън Армс“. Пиратската му външност събуди известно подозрение, но безупречният му оксфордски акцент убеди служителя на рецепцията, че този гост е от висока класа, особено когато изпрати телеграма до Турция и получи напълно задоволяващ го отговор.
Когато влязоха в стаята, Калид я грабна в прегръдките си.
— Толкова ми липсваше — промълви той, като я целуна страстно. — Само мисълта, че няма да съм в състояние да те спра, направо ме подлудяваше.
— Аз исках да ме спреш! Когато първоначалният ми гняв премина, бях съкрушена, като разбрах, че ти нямаш намерение да ме последваш.
— Но аз те последвах! Наистина! Но винаги се оказвах на половин стъпка след теб.
— Сега вече това няма значение. Заедно сме и аз никога няма да те напусна.
Калид започна да съблича дрехите й, като ги хвърляше небрежно на земята. Когато стигна до стегнатия корсет, погледна я с искрено смайване.
— Как можете вие, жените от Запада, да носите тези неща? — попита той. — Прилича ми на инструмент за мъчения.
— Прав си.
— Тогава защо го носите?
— За да имаме тънка талия.
— Ти и без него имаш тънка талия. — Той се наведе и отново я целуна.
— Ти не разбираш жените — въздъхна Сара, като зарови пръсти в косата му.
— Така е. — Калид леко я положи на леглото, легна до нея и я взе в прегръдките си.
— Така ужасно ми липсваше — прошепна Сара, като се притисна към него и затвори очи.
— Вече никога няма да се повтори.
Калид впи устни в нейните и двамата се отдадоха на страстта си.
— Защо наричат това Йоркширски пудинг? — Сара се обърна към Калид. — То не е пудинг, а вид питка.
— Защо британците променят всичко? — Калид наля вино в чашата й. — Защо например наричат Magdalen College „Моудлин“ или пък Caius College „Кийз“? Те съсипват собствения си език.
— Сигурно не ти е било много лесно, когато си пристигнал за пръв път тук.
Калид само сви рамене.
— Майка ми ме бе научила на родния си език. Но местните изрази бяха тези, които едва не ми взеха здравето.
— Усвоил си обаче до съвършенство оксфордския акцент. Забелязах, че местните хора намират този факт доста впечатляващ.
— Англичаните придават голямо значение на условностите. Тук мястото ти в обществото се определя от начина, по който говориш. В моята страна хората са много по-открити.
— Да, веднага се познава кой е роб и кой е свободен — отвърна сухо Сара.
— Пак ли ще водим същия спор?
— Наистина, ли щеше да заповядаш да бичуват Мемтаз, когато не исках да изляза с теб на езда?
— Наистина няма как да знаеш — усмихна се предизвикателно той.
— Не мисля, че би го направил. Ти просто ме манипулираше, нали?
Калид продължи да се усмихва загадъчно. Тя го замери със салфетката, а той искрено се разсмя.
— Трябва да ти кажа нещо — заяви Сара.
— Сигурно искаш да въведа демокрация в Бурса и да превърна палата си в болница за бедните.
— Не е лоша идея, но не това имах предвид.
— Какво тогава?
— Спомняш ли си, че снощи говорихме за размера на талията ми?
— Аха. — Калид започна да маже с масло филия хляб.
— В бъдеще ще расте.
— Кое?
— Талията ми.
Калид изпусна ножа и се втренчи в нея.
— Сара…
— Да?
— Ти си…
— Бременна. Да, така е.
Той отмести подноса встрани, стана и коленичи в краката й. Положи глава в скута й, а тя започна да го милва по косата.
— Кога разбра?
— Малко преди да напусна Турция.
— И просто щеше да се върнеш в Бостън, без да ми кажеш нищо?
— Мислех, че не ме искаш.
— Синът ми щеше да израсне в Америка!
— Или дъщеря ти.
— Детето ще е момче.
— Откъде знаеш?
— Гадателката на Козем казала, че първото ми дете ще е момче — отвърна сериозно Калид.
— Гадателката на Козем? Е, щом източникът на информация е толкова сигурен, защо още сега не започнем да избираме мъжки имена?
— Както и да го наречеш, той ще е следващият паша на Бурса.
— Той ще бъде наш и това е най-важното.
— Обичам те, Сара.
— Дълго чаках да чуя тези думи.
— Ще ти ги повтарям всеки ден, докато съм жив.
— Аз също — отвърна Сара и се усмихна.