Кейт е малко по-млада от мен — всъщност с четиринайсет години — и разликата във възрастта не е проблем: тя е много зряла за годините си, а пък аз като че ли все не пораствам.
Както вече споменах, тя е от Минесота, баща й е пенсиониран агент от ФБР, а майка й е безделница. И двамата ме мразят, разбира се, но като се има предвид, че са от Минесота, са наистина готини хора.
Също от добрата страна, двамата с Кейт сме попадали под обстрел заедно, което се отразява добре на всяка връзка, и тя запазва хладнокръвие в подобни ситуации. Ако има някакъв недостатък, като изключим разделената й вярност, то е най-вече в това, че не оценява напълно моите полицейски навици и методи. Освен това федералните са почти оперирани от чувство за хумор, докато ченгетата са забавни. Аз се старая да стана по-сериозен, а Кейт се опитва да вижда терористите и откъм веселата им страна.
Извън работа се спогаждаме добре. Все пак се запитах как ли ще бъде в Йемен, където ще сме заедно на работа денонощно и без почивни дни. Може би ще оцени каубойския ми стил по-добре на място, където единственият закон е мъж с пистолет. Е, по-добре щеше да е изобщо да не научаваме.
Попитах за маса и с радост научих, че ще се наложи да чакаме половин час.
— Още по едно — казах на бармана. Не можеш да ходиш на един крак, нали?
— Ако не приемем назначението, сигурно няма да ти подновят договора, а аз мога да се окажа във Вашингтон — каза Кейт.
— Той блъфира.
— Не блъфира.
— Не реагирам добре на заплахи — уверих я.
— Това не е заплаха. А преместване.
— Все тая.
— Би ли живял във Вашингтон?
— По-скоро бих живял в Йемен.
— Добре. Ще сме заедно. След година ще се върнем в Ню Йорк.
— Аха. Именно тази година в Йемен може да се окаже убиец на кариери.
Тя не отговори.
При предишното ми посещение в Йемен през август 2001 г. през същия месец Кейт беше в Дар ес Салаам, Танзания, като легат, разследващ бомбения атентат срещу посолството от 1998 г. — атака на Ал Кайда, планирана от Осама бен Ладен, чието име по онова време беше непознато за по-голямата част от американската публика. Малко след като двамата се върнахме от назначенията си в чужбина, Осама бен Ладен и Ал Кайда се прочуха с убийството на три хиляди души.
Между другото, мисиите ни в чужбина бяха един вид наказание — или предупреждение — заради това, че с Кейт душихме без разрешение около мистериозната експлозия във въздуха на Полет 800 на ТУЕ. И ни духнаха под опашките. Кейт замина за Дар ес Салаам, което не е чак толкова лошо място, а аз се озовах в Йемен, което е като заточение в Сибир за АТС, макар наистина да имах чувството, че върша нещо полезно. Върнахме се в Ню Йорк с няколко дни разлика — точно за 11 септември, както вече споменах. По онова време Том Уолш не беше шефът, така че не мога да кажа, че сега полага поредното усилие да ме превъзпита. Тогава какво беше намислил? Кейт приемаше всичко за чиста монета. Аз не. Том не прави неща за хората, а на хората. Освен това нареждането беше дошло някъде отгоре. Джон Кори трябва да замине в Йемен. Но защо?
Всичко това минаваше през главата ми, докато стоях на бара, наблюдавах най-доброто и най-лошото на западната цивилизация, мислех за кариерата си, за брака си, за страната си, за живота си и за бъдещето си.
Обикновено не се замислям върху тези неща и се гордея, че имам ниско ниво на интроспекция и нулево самосъзнание. Само че току-що най-неочаквано ми бе натресен променящ живота избор и трябваше да реша как да реагирам.
— За какво си се замислил? — попита Кейт.
— В „Метрополитън“ има нова изложба на Моне.
Тя ме изгледа със съмнение.
— Джон… ако не искаш да идеш, ще те разбера.
— Повярвай на думата ми, това не е място, където би искала да прекараш цяла година.
— Много от нашите са или са били там — напомни ми тя. — Освен това имаме войски в Ирак и Афганистан и всеки техен ден там е саможертва. Не можеш да избираш къде да водиш войната. Трябва да идеш там, където са враговете.
— Враговете са тук, Кейт — напомних й. — Ние държим бастионите на Крепост Америка.
Тя се позамисли.
— Свършихме добра работа тук. Но сега трябва да отидем в леговището на звяра.
— В задника му — поправих я.