Кейт наруши мислите ми.
— Идвал си тук преди?
— Кръстиха коктейл на мое име.
Както и да е, Сергей ни ескортира до една маса, макар че лично аз бих предпочел бара.
Бък поръча бутилка „Столичная“ с лед, поднос цитрусови плодове и „закуски“.
В последния ми случай, свързан с Лъва, се случи да посетя руски нощен клуб в Брайтън Бийч, Бруклин, където живеят много американци с руски произход. Клубът се наричаше „Светлана“ й беше много по-пищен от това място, а клиентелата се състоеше предимно от имигранти от Майка Русия, получили пристъп на носталгия. Това място се наричаше просто „Руски клуб“ и се намираше в Селото на прокълнатите в Страната на изгубените.
Както и да е, водката се появи бързо и всички си пожелахме „на здоровье“.
Кейт се чувстваше достатъчно комфортно в близост с натопорчени типове и проститутки и единственото й оплакване бе от децибелите на лошата музика.
Г-н Бренър я покани на танц, естествено, и тя прие и излезе несигурно на хлъзгавия дансинг, подкрепяна от бойния ветеран.
— Чудесна жена е — каза ми Бък.
— Определено — съгласих се аз. Особено след като е обърнала няколко питиета. Ако обаче аз бях предложил да дойдем тук, едва ли щеше да е толкова чудесна компания.
Кейт се подхлъзна, но Бренър я улови; Кейт изрита обувките си и двамата затанцуваха под някаква ужасяваща диско мелодия.
Привлекателна оскъдно облечена дама приближи масата ни с поднос, закрепен с колан около врата й. На подноса имаше две огромни цомби и колекция пури и цигари. Избирай на воля.
Бък откри три кубинки, скрити под левия овлажнител на дамата, и й даде двайсетачка, което включваше цена, бакшиш и огънче.
— Не ви виждала от много седмици — каза му дамата със силен руски акцент.
Бък отговори на руски, тя се разсмя и отметна оредяващата си коса. Бък явно все още чукаше руснаци, или поне рускини.
Дамата ме огледа и попита:
— Вие нов в Сана?
— Имам чувството, че съм прекарал тук целия си живот.
— Да? Онова ваша жена или приятелка? — поинтересува се тя. — Или негова?
— Моя жена, негова приятелка.
Тя реши, че това е адски забавно, и каза:
— Може би види вас отново.
— Утре вечер.
И тъй, двамата с Бък си седяхме, пушехме кубински пури, пиехме руска водка, слушахме американско диско и гледахме човешката комедия.
Бях сигурен, че ако остане в Йемен достатъчно дълго (например повече от месец), човек ще развие дълбок фатализъм, водещ до странно и рисковано поведение. Не че съдя, просто изразявам виждането си, че хората, с които трябваше да работя и на които се налагаше да поверя живота си, малко се бяха отклонили от обичайните норми.
Както и да е, диджеят пусна американски бигбенд и помещението се изпълни с мелодията на „В настроение за любов“, докато руската певачка на сцената правеше героични опити да пее.
— Исъм внастървение залибоф, щоткопнеее…
Бренър и Кейт се опознаваха.
Като стана въпрос за фатализъм, представих си, че всяка опасна мисия от зората на времето през Втората световна и Студената война до войната срещу тероризма е започвала със запой. Или би трябвало да започва. Яж, пий и се весели. Нищо не поставя нещата в перспектива така, както мисълта, че утре може да умреш.
— Това беше добра идея — казах на Бък.
— Точно така се прави в навечерието на битка — отвърна той и добави: — Войната е добро извинение за всякакво поведение.
Така си е.
Диджеят пусна „Лунна серенада“ и Кейт, спазвайки правилото на бавния танц, дойде при масата, хвана Бък за ръка и го поведе към дансинга, като остави г-н Бренър и моя милост да танцуваме, ако решим.
Преди обаче да го поканя, Бренър седна.
— О, чудесно. Пури. — Наля си водка и привлече вниманието на цигарената дама, която дойде, обряза му кубинската пура и я запали.
Нямахме какво толкова да си кажем, но все пак той отбеляза:
— Добра пура.
Помислих си, че колкото по-омаян е от г-ца Мейфийлд, толкова по-малко смешен и интересен става. Приписах това на прекалено многото алкохол и свободно време в страната на ограничените възможности за срещи с другия пол. Не че трябва да си пиян или загорял, за да намериш Кейт Мейфийлд за привлекателна.
Както и да е, гледах как Бък и Кейт делят дансинга със западноевропейци и американци и източноевропейски и африкански проститутки. Страхотно е, че толкова много различни култури са в състояние да се погаждат така добре. Още по-страхотно щеше да е, ако успеехме да домъкнем и арабите с техните роби и покривала, да ги напием и да ги накараме да играят бристолски степ.