Ясно. Така получаваме половината информация: лошите типове знаят какви ли не лоши неща.
— Така че освен йеменците и други правителства, в това число и саудитците, ще искат да бъдат уведомени, ако извършим ареста, и може да поискат екстрадирането на Пантерата — каза Хауард. — Затова трябва да изтъкнем силни доводи във връзка с обвинението за атаката срещу „Коул“.
— Разбрано.
Саудитците можеше да са проблем, ако спипахме Пантерата и го натирехме през границата. Ето защо най-вероятно нямаше да прехвърляме Пантерата в Саудитска Арабия и със сигурност нямаше да го предаваме на йеменците. Помислих си, че всъщност има повече неща, отколкото знаех. Това ме постресна.
Казано накратко — куршум в главата решава всички искания за екстрадиране, юридически диспути и глупави съдебни искове.
— Ще остана с вас в Аден — уведоми ни също Хауард.
„Мамка му“. Но на глас казах:
— Страхотно. — Все пак се почувствах задължен да му съобщя нещо. — Имаме информация, че „Шератон“ в Аден може да бъде подложен на атака от Ал Кайда.
— Наистина ли?
— Ако извадим късмет, това ще стане, преди да стигнем дотам и коктейлбарът няма да е пострадал.
— Може да е по-добре да се върнете в Сана още днес — посъветва го Кейт.
Хауард се замисли — повторно минаване по Магистралата на смъртта до Сана следобед или Кота нула в Аден през нощта? Лично аз бих предпочел да вляза в посолството за кифличка. Той обаче каза:
— Не, ще остана в Аден, докато не хвана някой друг конвой обратно на север. Искам да съм близо до всичко това.
— Вие решавате.
Дойде Замо и ни покани да отидем при джипа му за бързо запознаване с карабината М–4.
Подаде ни по едно оръжие и започна:
— Това е Модел А едно, по-къса и по-лека версия на стандартната армейска М-шестнайсет, която съм сигурен, че познавате.
Претеглих карабината в ръцете си. Биваше я. Беше гадна.
Замо вече набираше инерция по любимата си тема:
— Има телескопичен приклад, а този модел стреля и в автоматичен режим. Използва стандартни пет петдесет и шест милиметрови боеприпаси и има пълнител за трийсет патрона. Скорострелността е между седемстотин до деветстотин и петдесет изстрела в минута.
— Далекобойност? — попита Кейт.
— Прицелна стрелба на разстояние триста метра. Късата цев намалява ефективния обхват — обясни той, — но пък има мерници за дневно и нощно виждане, които ще ви дам.
— А носиш ли си снайперистката карабина? — поинтересувах се аз.
— А папата излиза ли без кръст? — Замо продължи: — Това оръжие е проектирано за близък отбранителен бой и стрелба на средно разстояние. Затова ако попаднем в ситуация, в която лошите ни обстрелват от разстояние с калашници, ще трябва да компенсирате с пълен автоматичен огън, за да не могат да си повдигнат главите. Макар карабината да е лишена от далекобойност, това напълно се компенсира от скорострелността й.
— Има ли проблеми със засичане, когато се нагорещи? — попита Хауард.
— Теоретично да, но няма нито един доклад за засичане по време на бой — отвърна Замо.
Може би защото използващите ги са били избити.
— Малките размери позволяват лесен транспорт и укриване — продължи Замо. — Оръжието е подходящо за използване в тесни и ограничени пространства като коли или пещери.
Пещери ли?
Замо погледна Кейт.
— Размерът, теглото и слабото ритане правят карабината популярна сред дамите.
— Няма ли да й строши маникюра? — попитах аз.
Замо се разсмя, а Кейт каза:
— Да ти го начукам. — Което развесели Замо още повече. Голям купон, няма що.
Замо продължи да обяснява за М–4 и използва повече думи, отколкото го бях чувал да казва през целия вчерашен ден.
Общо взето, М–4 изглеждаше отлично оръжие. Надявах се никога да не ми се наложи да го използвам, но ако се стигнеше дотам, определено щях да им покажа на гадовете.
Като стана въпрос за това, Замо каза:
— Съжалявам, че нямаме възможност да изпробваме карабината тук, но утре ще излезем в Лошите земи и ще наваксаме. Може дори да си намерим подвижни мишени.
— Може да ги намерим още тази сутрин — напомних му аз.
— Вярно. Някакви въпроси?