— Ще се видим, когато спрем да заредим — каза тя.
Или по-скоро.
Метнах багажа си в багажника на средната кола, където вече се мъдреше кислородната бутилка и дефибрилаторът на д-р Нолан. Настаних се на предната седалка и казах здрасти на шофьора, който се казваше Майк Касиди.
Д-р Нолан вече седеше отзад с голяма лекарска чанта и облечена в бронирано яке. Обърнах се към нея и казах:
— Здрасти, докторе.
— Казвай ми Клеър — каза Скарлет.
Мощните двигатели на петте джипа изреваха, сложихме си коланите и потеглихме.
Двете порти бяха отворени и конвоят бързо излезе от американското посолство и потегли през Йемен.
37.
Отсреща бе Градът на туристите, сцената на снощната руска авантюра. Като се замисля, бях сигурен, че Бък знае за интереса на г-н Бренър към г-жа Кори, и се запитах какъв ли съвет би дал мъдрият стар дипломат на приятеля си. Сигурен съм, че би казал на Бренър да поукроти топката. Мисията е на първо място.
— Джон?
Обърнах се.
— Да, Клеър?
— Пътувал ли си с кола до Аден?
— Всъщност да. Преди две години и половина. А ти?
— За пръв път ми е. Дойдох тук преди три седмици — каза тя. — Колко време ще останете с жена ти?
С кого? О, с жена ми.
— Надявам се, че не много. А ти?
— Договорът ми е за една година. Държавният департамент ми помага да си изплатя студентския заем.
— Аха. И на мен.
Тя се разсмя.
— Какво мислиш за Йемен? — попитах я.
— Гадост.
— Дай му малко време.
— Няма да стане по-добре — увери я Майк Касиди, нашият шофьор от ДСС.
Продължихме на юг покрай британското посолство и хотел „Мьовенпик“, след което завихме по пътя за Мариб, който не беше много натоварен и лесно можехме да забележим евентуална опашка. После обърнахме обратно и отново стигнахме до главния път, водещ на юг.
— Сами сме — докладва по радиото Бондмобилът.
По пътя се движеха отделни камиони, автобуси и джипове, наред с мотоциклети и скутери. Колкото по-натоварено бе движението, толкова по-добре. Не че се смесвахме с множеството — така де, пет големи черни джипа, пътуващи в страната на малките бели коли, определено привличаха внимание и дори за най-тъпия йеменец беше очевидно, че не сме туристическа група. Помислих си, че сигурно цяла Сана познава тези коли и в най-скоро време Абдул ще се обади на братовчед си Абдула, доносника на Ал Кайда. Мобилни телефони. Всички ги имаха. Дори тук.
Минахме през порутените предградия на Сана и трафикът започна да оредява.
— Остават ми още три седмици тук — обяви Майк Касиди на пътниците си.
— Накъде ще продължиш? — попитах го.
— У дома. Дейтона Бийч, Флорида. После ще си изкарам чудесно в Мадрид.
— Заслужил си го — уверих го. — Бивш военен ли си?
— Да. Шест години в армията. Една мисия в Афганистан с Десета планинска дивизия и една в Ирак с Първи кавалерийски.
— Благодаря за службата — каза Клеър.
— Още съм на служба — отвърна Майк. — Но заплащането е по-добро.
Помислих си за Майк Касиди, Джон Замойски, известен също като Замо, за другите агенти, дори за Пол Бренър. Бяхме изградили този голям и скъп апарат на разузнаването и сигурността, част от който съм и аз, за да водим една на практика мижава война. Но тази война можеше за миг да стане свирепа, както видяхме на 11/9 и в други случаи като атаката срещу „Коул“. И когато сложиш в уравнението и атомни бомби или биологично и химическо оръжие, вече става дума за истински кошмар. До ден-днешен обаче никой в Щатите не даваше и пет пари за това след 11/9, а 11/9 можеше да се повтори и този път нямаше да можем да кажем, че сме били изненадани или неподготвени. Междувременно проследявахме информация, охранявахме посолства, преследвахме сенки и чат-пат виждахме сметката на някой по-важен задник, което караше страната да се чувства мъничко по-сигурно. Именно затова бях тук.
— За колко време си тук? — попита ме Майк.
— Имам четирийсетдневна виза към Екипа за събиране на доказателства, но тя може да се удължи.
— Трябва да си помислиш за удължаването.
— Аха. Но жена ми е в посолството най-малко за година.
— Това може да се окаже доста тежко.
— Така е. — Особено ако мен ме върнеха у дома след изтичането на визата ми, а Кейт останеше в посолството с Пол Бренър. Определено трябваше да пипна оная Пантера.