— Ето засадата… може да е ИВУ8… Сниши се под стъклата — каза ми Майк.
Продължих да гледам през бинокъла.
Водещият джип на Бренър бе буквално на секунди от кирпичената постройка, когато стоповете му светнаха и той рязко зави наляво, право към каруцата. Изведнъж видях от небето да приближава димна следа и секунда по-късно постройката експлодира, после изригна отново във вторична експлозия, чиято ударна вълна разтърси джипа.
Клеър изпищя.
Мамка му!
Още две димни следи се появиха в небето и тойотата и каруцата избухнаха в оглушителни експлозии.
От небето заваляха отломки, кафявата трева гореше, от останките на Тойотата бълваше черен пушек.
Колата на Бренър удари парче магаре, докато профучаваше през поразения район, следвана от колата на Бък, после и от нашата. Нещо удари предното стъкло и остави широка червена диря.
Мама миа!
Погледнах в страничното огледало и видях колата на Кейт да минава през пушека и отломките, следвана от Бондмобила.
После нещо друго улучи нашия джип и ми бе нужна секунда да осъзная, че по нас стрелят.
Майк настъпи газта и докато взимахме завоя на две колела, ни удариха отново. Оглушителен шум изпълни купето и когато се обърнах, видях на задното стъкло голяма вдлъбнатина, оставена от куршум. Виждах също трасиращите куршуми от хълмовете около нас — носеха се към бързо движещия се конвой.
Страшно ми се искаше да сваля стъклото и да отвърна на огъня, но Бренър беше наредил да не го правим, пък и идеята не изглеждаше добра, след като стреляха по нас. Когато обаче погледнах отново през задното стъкло, видях някой от Бондмобила — може би Замо — да се провесва като гангстер през прозореца, облечен в защитно яке и с бронежилетка и каска и да стреля в посоката, от която идваха трасиращите куршуми. Другият стрелец от ДСС правеше същото и сега Бондмобилът привлече по-голямата част от огъня към себе си.
Джипът беше ударен отново и Клеър изкрещя:
— Спрете!
— Виж! — извика Майк.
Обърнах се и видях друг джип тойота да се носи с пълна скорост към нас по пътя — бързо съкращаваше разстоянието до колата на Бренър. От лошите ли беше? Никога нямаше да разбера, защото изневиделица се появи бяла димна следа и тойотата се превърна в огнена топка, последвана от силна експлозия.
Джиповете на Бренър и Бък рязко завиха и профучаха покрай горящите останки и когато стигнахме до тях, от небето заваляха парчета горящи отломки и нещо падна върху покрива и отскочи. Майк за момент беше заслепен от черния дим и почти излязохме от пътя, но той успя да завърти волана навреме, за да избегнем офроуд изживяването в дерето.
Разкопчах колана си и погледнах през задното стъкло. Джипът на Кейт беше точно зад нас, следван от Бондмобила. Като че ли бяхме излезли от най-опасната зона и вече не виждах червените трасиращи куршуми. Поех дълбоко дъх и погледнах надолу към Клеър, която вече беше на пода, покрила лице и гърди с голямата докторска чанта.
— Всичко е наред — казах й. — Свърши се.
Тя не отговори и аз се пресегнах и вдигнах чантата. Клеър се взираше безмълвно в мен.
— Добре ли си? — попитах я.
Тя кимна.
Обърнах се отново напред.
— Три шибани седмици — рече Майк.
— Аха. — Всъщност времето е относително. Засадата сякаш бе продължила цяла вечност, но може би бяха минали не повече от две минути, откакто беше ударила първата ракета „Хелфайър“.
Майк беше пуснал чистачките и те размазваха червеното по стъклото.
Радиостанцията изпращя и се разнесе гласът на Бренър, все така спокоен и хладен:
— Докладвайте. Кола едно наред.
— Две е… идеално — каза Бък. Като че ли беше малко изненадан.
Майк се беше вкопчил с всички сили в кормилото, така че докладвах:
— Три наред.
Зачаках доклада на К–4 и вече започвах да се тревожа, но гласът на Кейт каза почти весело:
— Четири наред.
— Опашката е добре… — докладва Бондмобилът, — но 3 е одраскан.
— Имаш пациент — казах на Клеър.
Планините от двете ни страни се отдалечаваха и теренът започваше да става равен. Бренър увеличи скоростта и полетяхме по средата на ронещия се асфалт. Цветът на лицето на Майк се върна, но кокалчетата на ръцете му още бяха бели.