Най-добре си бяха свършили работа момчетата, управляващи от земята безпилотните самолети. Ако ги срещнех някога, щях здравата да ги прегърна. Но така и не ги срещнах. Дори не знам на кой континент са били.
— Добре караш — казах на Майк.
— Благодаря.
Клеър също го похвали и добави:
— Мислех си, че с нас е свършено.
— Разминахме се почти на косъм — призна той.
Клеър ни предложи сух обяд, но единственото, което искахме ние, беше вода.
Продължихме към Таиз, после към Аден, а може би след това щяхме да тръгнем за Мариб. Пантерата явно ни беше открил. И сега ние трябваше да открием него. И да го убием, преди той да е убил нас. Просто. Обичам простите неща.
41.
Не искахме да влизаме в Таиз с надупчени коли, а и Майк ни обясни, че градът бил и свърталище на Ал Кайда и център на антиправителствена дейност и че комунистите още били силни по тези места.
Нещо като йеменски Сан Франциско.
Добрата новина беше, че безпилотните самолети са засекли отворена бензиностанция извън града. Тези „Предатор“ са по-добри от джипиеси — защото могат да изстрелват ракети.
Както и да е, последвахме джипа на Бренър и скоро видяхме бензиностанцията.
Бренър се обади по радиото:
— Коли едно и пет зареждат първи. Всички други да заемат позиции.
Майк паркира край пътя с включен двигател. Джиповете на Кейт и Бък направиха същото, а водещата кола и опашката спряха при двете колонки.
Въоръжен със своята М–4, Бренър слезе от колата и отиде до Бондмобила да види как е Замо.
Бък слезе, също въоръжен.
— Трябва да направя посещение по домовете — каза Клеър и се изниза с докторската си чанта.
Аз също слязох с моята М–4 и огледах обстановката, докато вървях. Бензиновите колонки бяха нови, но паркингът бе неасфалтиран, а сградата представляваше малък панелен куб, от който излязоха шестима йеменци в опърпани бели роби, всички със своите йеменски бастуни, известни също като АК–47. Не бях виждал толкова много огнева мощ на бензиностанция, откакто бях прекосил Алабама с кола.
Двама от йеменците бяха работници в бензиностанцията — тук нямаше самообслужване, — а останалите бяха досадно любопитни. Заразглеждаха надупчените джипове и Бък завърза разговор с тях. Нямах представа какво им казва — може би, че сме стреляли по себе си за забавление. Сигурно щяха да повярват.
Клеър вече се беше качила в джипа на Замо, а Бренър беше пъхнал главата си през прозореца. Направи ми място и аз също надникнах. Замо седеше на задната седалка, а Клеър развиваше окървавения бинт под левия му лакът.
— Как е? — попитах го.
— Идеално. Стига да не ми задават тъпи въпроси.
Клеър махна бинта и каза:
— Не е чак толкова лошо.
— Знам — отвърна Замо.
— Ще почистя раната и ще я превържа. Може да се наложи да те зашия в хотела. — Подаде на Замо шишенце антибиотици. — Искаш ли болкоуспокоително?
— Не.
— Може ли да си върши работата? — попита Бренър. Питаше Клеър, разбира се.
— Като едното нищо — отвърна Замо.
Тук всичко изглеждаше под контрол, така че тръгнах към постройката, за да потърся тоалетна и с надеждата, че може би ще мога да си купя чипс и сода. Вътре обаче нямаше нищо, освен няколко бели пластмасови стола и молитвено килимче. В коя посока е Мека ли? Ориентирайте се по килимчетата.
Бък дойде и каза:
— Тоалетните са отзад.
Минахме през отвора, зад който имаше малка канавка, запушихме си носовете и си свършихме работата. След нас се наредиха още няколко момчета от ДСС, после Бренър и накрая Кейт, която попита:
— Кой е оставил дъската на чинията вдигната?
Стояхме обърнати с гръб към нея, докато използваше унисекс канавката. Това беше чудесен момент за заздравяване на отношенията помежду ни и бях сигурен, че ни очакват още подобни изживявания в Лошите земи.
Както и да е, целият А екип беше налице, така че използвахме възможността за бързо съвещание, преди да продължим по пътя.
— Съобщих за инцидента в посолството по сателитния телефон и те ще предадат доклада ми във Вашингтон — уведоми ни Бък. — Държавният департамент ще уведоми йеменското правителство. Ние обаче не трябва да потвърждаваме за никакво използване на ракети „Хелфайър“ без предупреждение.