Пантерата се обърна към съвета си.
— Бог ни изпитва.
Мъжете кимнаха.
Пантерата бе получил новината, че засадата срещу американския конвой се е провалила (заради безпилотните самолети и ракетите им) и че много бойци са били убити и ранени.
— Американците си разиграват коня на свещената йеменска земя — каза той на съвета си. — И го правят с благословията на правителството в Сана, онези корумпирани лакеи на нашествениците, които продават душите си срещу американски долари.
Някои от мъжете изсумтяха в знак на съгласие. Но не всички.
— Ще отмъстим за смъртта на другарите си — продължи Пантерата.
Отново само неколцина съветници изсумтяха одобрително.
Булус ибн ал Дервиш знаеше, че някои от тези мъже бяха против атаката срещу инсталацията на „Хънт Ойл“. И именно поради тази причина не се бе посъветвал с тях за устройването на засадата срещу конвоя на американското посолство. Те научаваха за нея сега и това не им харесваше.
В рамките само на няколко дни Пантерата бе претърпял две поражения от американците и трябваше да обвини някого за неуспеха. Освен това се нуждаеше от победа.
— Четирийсет наши бойци в този момент пътуват към Аден — напомни той на съветниците си. — Ще атакуват „Шератон“ и ще убият всички американци там, шпионите и войниците, които използват хотела като база на свещената йеменска земя, както и американците от посолството, които са пристигнали от Сана. Всички ще умрат през следващите няколко дни.
Неколцина от мъжете кимнаха, но Пантерата разбираше, че някои от тях започват да се съмняват в него — да се съмняват, че наистина е благословен от Бог.
— А други четирийсет пътуват към Сана и ще предприемат нападение срещу американското посолство.
Джауад, един от старшите съветници, напомни на шефа си:
— Съветът трябва да одобри нападението срещу посолството. Трябва да има одобрение и от Върховния съвет.
Пантерата не отговори.
— Ако нападението срещу посолството се увенчае с успех — продължи Джауад — и ако нашите бойци влязат в него и избият всички американци, всичките стотина, които живеят и работят там, това ще доведе до последици, излизащи извън нашите граници. Боя се — обърна се Джауад към Пантерата и останалите — от нашествие на американски войници в страната ни, ако атаките срещу посолството и хотела в Аден успеят, а дори и да се провалят. Спомняш си какво стана след успешното нападение срещу американския боен кораб.
— Да, Джауад, спомням си — отвърна Пантерата. — Мъже и пари потекоха в изобилие към нас.
Алтаир, който седеше отдясно на Пантерата, погледна съветниците в сумрака и видя колебанието им. Помисли си, че младият Булус все още се къпе в славата на дръзката си и успешна атака срещу американския кораб „Коул“. Но това беше преди повече от три години, а оттогава Булус ибн ал Дервиш беше постигнал само малки победи срещу правителството в Сана и никакви срещу американците. Съветът бе склонен да чака, но това не се отнасяше за Пантерата.
Алтаир знаеше, че убийството на деветимата белгийци и двамата йеменци в руините на Билкис не беше посрещнато с ликуване от всички джихадисти и симпатизанти на каузата. Вярно, Върховният съвет на Ал Кайда беше одобрил атаката, но населението на провинция Мариб, в това число бедуинските племена, не се радваше на убийството на чужденците: мнозина гледаха на това като на проява на страхливост и много хора в провинцията търпяха финансови загуби, защото туристите бяха престанали да идват при развалините.
Алтаир знаеше също, че ако атаките срещу хотел „Шератон“ в Аден и американското посолство в Сана не се увенчаят с победа, лидерството на младия му приятел ще бъде изложено на опасност. А може би щеше да е застрашен и животът му.
Пантерата още говореше на съвета си и Алтаир си помисли, че говори твърде много. Какво толкова имаше за казване? Случилото се вече — двете поражения — говореше само за себе си. Ако бойците му успееха с атаките в Аден и Сана, победите им също щяха да говорят сами за себе си.
Във всеки случай Алтаир не вярваше в стратегията на Пантерата за нападение срещу американците. Джихадистите трябваше да атакуват правителствените сили. Ако ал Дервиш искаше някой ден да живее в президентския дворец, както казваше, трябваше да победи омразното правителство, а не американците, които бяха все още малобройни в страната.