Знаеше също, че ако правителството не бъде победено, корумпираните в Сана ще се огънат под американския натиск и ще позволят на американците да построят военна база в Аден, както бяха направили преди тях британците и руснаците. А ако това се случеше, йеменският народ щеше да трябва да търпи американците много дълго. Ал Дервиш обаче не можеше да вижда толкова далеч в бъдещето. Беше заслепен от малкия брой американци и не забелязваше онези, които само чакаха повод да направят онова, което бяха направили в Ирак и Афганистан. А подобно нещо щеше да е катастрофа за Йемен.
Алтаир се наведе към ал Дервиш и прошепна:
— Имаме много работа.
Пантерата огледа съвета си и отсече:
— Ще се срещнем отново след седмица, след победите ни в Аден и Сана.
Пантерата стана и съветниците също станаха и излязоха мълчаливо навън. Само неколцина обаче отдадоха почит, както подобаваше.
Пантерата и Алтаир останаха сами.
— Може би трябва да размислиш за тези атаки — каза Алтаир.
Пантерата отговори с въпрос:
— Как можеш да живееш като мюсюлманин и йеменец, докато американците тъпчат свещената ни земя?
— Те са тук, защото ги покани правителството — отвърна Алтаир. — И защото ти ги атакуваш тук. Унищожи правителството и американците ще се махнат.
— Няма да се махнат. Трябва да ги избием.
Алтаир вече беше водил този разговор с ал Дервиш и бе стигнал до заключението, че младежът се интересува повече от убиването на някогашните си сънародници, отколкото от мъдрата стратегия да освободи страната от покварените власти в Сана.
Не искаше да спори с него — а ако атаките в Аден и Сана претърпяха неуспех, нямаше и да му се налага да спори. Но въпреки това каза:
— Омразата ни прави слепи за истината.
Пантерата нямаше какво да отговори.
Младшият помощник на Пантерата Набеел ал Самад стоеше на почетно разстояние от отворената врата и Алтаир му направи знак да влезе. Набеел се подчини и поздрави както подобава, като целуна ръцете на двамата.
— Кажи ни какво стана със засадата — каза Пантерата. — И за задачата ти в Сана да убиеш американските агенти.
Набеел знаеше, че ще е по-добре, ако е искрен и прям. Но щом започна да описва засадата, Пантерата го прекъсна:
— Кажи ни първо за провалената ти мисия в Сана.
Набеел облиза пресъхналите си устни.
— Да, господине… — И почна да разказва за пътуването си до Сана, след като Пантерата го беше натоварил със задачата да убие двамата американци.
— Не знаех за това — прекъсна го Алтаир. — Кои са тези американци?
Пантерата му обясни за Джон Кори и жена му и как тези двама американски агенти са в черния списък на Върховния съвет на Ал Кайда. Обясни също, че американците са осъдени на смърт, защото мъжът убил Асад Халил, Лъва.
Алтаир кимна и каза на Набеел:
— Продължавай.
Набеел бе изненадан, че Пантерата не е споделил всичко това с най-старшия си и доверен помощник, но в същото време знаеше причината — Алтаир не искаше да провокира американците и си мислеше, може би основателно, че те само търсят повод да изпратят повече сили в Йемен, също както се бе случило след атаката срещу „Коул“. Пантерата обаче искаше да убива още американци.
— Приятели на летището ми съобщиха, че Кори и жена му са заминали с конвой от три бронирани коли, който ги е откарал до американското посолство — продължи Набеел. — Прекарали са там остатъка от вечерта.
Продължи доклада си с обяснението, че съгледвачите около посолството и приятелите му в „Шератон“ потвърдили, че двамата американци били откарани в хотела късно сутринта в бронирана кола, след което се регистрирали и се качили в стаята си.
— Погрижих се хората ни в Сана да ги държат под наблюдение и извиках също така четирима бойци, с които да убия американците при първа възможност.
— Явно тази възможност така и не се е появила — отбеляза Пантерата.
Набеел пое дълбоко дъх.
— В Сана е трудно да…
— Продължавай.
— Да, господине. — Набеел разказа какво е чул от съгледвачите. — По-късно двамата американци се срещнали пред хотела с двама мъже от охраната на посолството с брониран джип и заминали за града.