Освен това Пантерата знаеше, че западняците, които идват в Йемен за туризъм, бизнес и доброволен труд, намаляват с всяка година, тъй като страната ставаше все по-опасна за тях. Това бе и целта на нападението му срещу белгийците. Скоро броят на западняците в Йемен щеше да се сведе до персонала в посолствата — плюс американските шпиони и военни в Аден.
Набеел говореше за партито в посолството в неделя вечерта. Двама от йеменците, работещи в кухнята на посолството, били приятели.
— После четирима американци излезли от посолството с човек от охраната, който ги откарал с бронирана кола до хотел „Мьовенпик“, където вечеряли — продължи Набеел. — Двама от съгледвачите ни влязоха в хотела и потвърдиха пред мен, че това са били Кори и жена му, заедно с един човек от охраната, Бренър, и един дипломат, Харис.
Пантерата отново кимна. Това е било добро място Набеел и джихадистите да убият и четиримата американци, докато се наливат с алкохол. „Мьовенпик“ използваше услугите на полицаите от Бюрото за национална сигурност и частна охрана, но те не бяха от значение. Онова, което беше от значение, бяха парите, плащани от „Мьовенпик“ и другите западни хотели на Ал Кайда в замяна на мир. А ако беше знаел за четиримата американци в хотела, ако Набеел му се беше обадил по телефона, щеше да нареди убийството им.
— След това американците отидоха с колата до руския клуб — продължи Набеел и напомни на шефа си: — Охраната на клуба е много силна и нямаме приятели там.
— Скоро, когато бойците влязат в Сана, от този мръсен клуб няма да остане и помен — заяви Пантерата.
— Да, господине. — И Набеел завърши доклада си, който според него показваше, че е свършил чудесна работа, като е проследил всяка стъпка на американците през деня и вечерта.
Пантерата обаче не беше доволен.
— Хубаво е, че си знаел всяка стъпка на американците — каза той. — Но трябваше да ги убиеш.
— Както знаете, господине, те са добре обучени и вземат предпазни мерки — обясни Набеел и отново напомни на Пантерата за бронираните коли, оръжията, бронежилетките и възможността други американци да са наблюдавали сънародниците си. — И разбира се, господине, СПС също ги следи.
Пантерата го изгледа с присвити очи. Мълчанието се проточи.
— Страх ли те беше, Набеел? — попита накрая Пантерата.
— Не, господине — побърза да отговори помощникът му. — Изчаквахме удобен момент, за да сме сигурни, че американците няма да избегнат куршумите ни… да ги простреляме в главата, за да е сигурно…
— Но този момент така и не е настъпил.
— Не и през този ден, господине. Но за следващия разработихме план да…
— Или си чакал възможност да убиеш само охраната, за да отвлечеш Кори и жена му и да си поискаш наградата?
Набеел се поколеба.
— Не, господине. Отвличане в Сана е невъзможно заради полицията, СПС…
— Стига! — рязко го прекъсна Пантерата. — И тъй, на следващия ден твоите двама късметлии отново са се измъкнали от смъртта. Така ли е?
Набеел си пое дъх.
— Взеха ги от „Шератон“ с бронирана кола рано сутринта и ги откараха в американското посолство. Малко по-късно съгледвачите около посолството видяха да потегля конвой от пет коли. Бронираните коли са с черни стъкла, така че нито съгледвачите, нито един наш приятел войник не са видели със сигурност дали Кори и жена му са в някоя от тях, но…
— Но си приел, че са там.
— Да, господине. Кори и жена му отидоха в посолството рано, а след половин час конвоят излезе през портала, така че…
— Разбирам, Набеел. Така че си решил да направиш засада на конвоя.
Набеел не беше взел такова решение. Всъщност се беше обадил на шефа си, който се бе съгласил, че Кори и жена му най-вероятно пътуват с конвоя и че трябва да бъде направена засада. Но Пантерата не искаше от Набеел да казва това в присъствието на старшия съветник.
— Да не искаш да кажеш, че си решил на своя глава да атакуваш конвоя на американското посолство, Набеел? — попита Алтаир.
Набеел сведе глава и отговори:
— Господине, опитах се на три пъти да се свържа с ал Нумаир по мобилния и сателитния телефон.
— Трябвало е да се опиташ да се обадиш на помощниците ми — каза му Пантерата.
— Да, господине. — Набеел знаеше, че ако засадата беше успяла, този разговор нямаше да протече по такъв начин. Спомни си един стих от еврейската книга Изход: „И козелът ще понесе на себе си всичките им беззакония в непроходна земя; тъй да пусне козела в пустинята“.