Вълна на облекчение заля Набеел и той кимна покорно.
Без да маха извитата кама от гърлото на Набеел, Пантерата му нареди:
— Заминаваш по най-бързия начин за Сана и оттам вземаш самолет до Аден. Ще отседнеш в хотел „Шератон“ и ще завършиш задачата, която ти възложих.
— Да, господине — успя да измънка Набеел, макар да знаеше много добре, че това е самоубийствена мисия.
— Ако не го направиш или ако избягаш от Йемен от страх, ще те намеря. Или ако не теб, семейството ти. Разбра ли ме?
— Да, господине. Ще убия…
Пантерата прокара камата си отляво на врата на Набеел и го поряза.
Набеел ахна от изненада и болка, залитна назад и се вкопчи във врата си с дясната си ръка. Кръвта потече между пръстите му, докато опипваше раната и се уверяваше, че не е смъртоносна.
Пантерата прибра окървавената джамбия в ножницата и каза:
— Ела навън. Искам да видиш, че знам как се прерязва гърло.
Пантерата и Алтаир излязоха от колибата. Набеел ги последва, като притискаше раната си с ръка.
Отвън, насядали по скалите на тясната клисура, се бяха събрали оцелелите от провалилата се атака срещу „Хънт Ойл“. На земята, с лице към мъжете, бе коленичил техният командир капитан Бехадин Зухаир. Китките му бяха вързани отзад и беше свел глава, за да не гледа хората си, които убиваха времето с разговори и очакваха Пантерата.
Щом Пантерата и старецът Алтаир излязоха, мъжете се смълчаха.
Пантерата тръгна право към капитан Зухаир, но не се обърна към него, а към своите джихадисти и кръга от съветници и помощници.
— Този човек, Бехадин Зухаир, показа страхливост й глупост, докато водеше храбрите си бойци срещу американската петролна инсталация. Не се вслуша в препоръките на нашия съвет и на собствения си лейтенант Саид ал Рашид, който умря като герой, докато капитанът му клечеше разтреперан зад един камък. Когато трябваше да поведе атаката към пълна победа, Зухаир се скри, а после побягна като жена, уплашен от американците и техните наемници.
Джихадистите и съветниците мълчаха.
— Вината за това поражение пада и върху мен — продължи Пантерата. — Защото аз не успях да видя, че Зухаир не е истински водач на мъже.
Съветниците мълчаха, но един от личните му помощници извика:
— Не! Не! Зухаир е виновникът!
— Зухаир говореше храбро, но скри страхливостта си! — надигна глас друг.
Пантерата вдигна ръка да замълчат. Забеляза, подобно на Зухаир, че никой от съветниците не се беше обадил, както би трябвало да се очаква, когато водачът им публично признае грешка в преценката си или неправилно решение.
Но също така забеляза, че бойците, които бяха със Зухаир в нощта на атаката, не казаха нищо в защита на капитана. Седяха мълчаливо и избягваха погледите както на доскорошния си командир, така и на Пантерата.
Пантерата знаеше, че трябва да приключи бързо с това, така че пристъпи към Зухаир и извика:
— Признай страхливостта и некадърността си и ти обещавам бърза и милостива смърт.
Зухаир вдигна глава и заговори високо и ясно:
— Нямам какво да признавам. Изпълних дълга си на бойното поле…
— Млък! Поисках признание. А не извинения.
— Не се извинявам. — Капитан Зухаир се обърна към хората си и, все така на колене и с вързани ръце, ги призова да се застъпят за него. — Кажете какво знаете! Кажете какво видяхте! Кажете истината за действията ми…
— Млък!
Зухаир внезапно се изправи и извика:
— Нима не ви предвождах добре? Нима не изпълних дълга си? Погледна мъжете, които му бяха доверили живота си — неговите хора, които се бяха огънали под силния огън на американците. Нима не помнеха, че ги беше подбуждал и окуражавал с викове, докато лежаха парализирани от страх на земята?
Никой не се обади в негова защита.
— Не се боя от смъртта в битка, но не заслужавам тази смърт — извика им той. — Не заслужавам моята чест да…
Изтрещя изстрел и Зухаир падна по очи.
Всички погледнаха стареца Алтаир, който държеше пистолет в ръка.
След това погледнаха капитан Зухаир, който бе все още жив. Беше прострелян отляво в задника и кръвта се просмукваше в белия му футех.
Пантерата се обърна към Алтаир и го изгледа ядосано.
— Остави го да говори твърде дълго, Булус — тихо каза старецът. — А сега го довърши по твоя начин.
Пантерата кимна и нареди на двама бойци да вдигнат Зухаир на колене.