Ченгетата имат навика да се събират с ченгета, но след постъпването ми в АТС разширих социалния си кръг и тази вечер бяхме с федерални. За щастие двамата мъже, Ед Бърк и Тони Савино, бяха бивши ченгета като мен и работеха за федералните като всички други напоследък. Една от съпругите, Ан Бърк, беше ЧНС — член на Службата — и още работеше в 103-ти квартал. Другата дама, Мари Савино, беше домакиня и мама с двама сополанковци под петгодишна възраст и трети във фурната.
Което ми даде идея. Ако Кейт забременееше — например след около четири часа, — то историята с Йемен отпадаше. Посегнах под масата и прокарах ръка по бедрото й. Тя се усмихна.
По принцип не разговаряме по работа на подобни събирания, но тази вечер направих изключение.
— С Кейт ни помолиха да кандидатстваме за постове в Йемен.
— Откажете — посъветва ни Ед Бърк, бивш детектив от отдел „Разузнаване“ на НЙПУ.
— Познавам двама, които отидоха там — каза Тони Савино.
— И какво казват? — поинтересувах се.
— Не знам. Нито пишат, нито се обаждат…
Всички избухнахме в смях. Ченгетата имат гадно чувство за хумор.
— Прекарах там един месец, през август две и първа — уведомих ги. — Ходят по плажовете голи от кръста нагоре. Направо ти отвъртат главата.
Още смях.
— Джон.
— В Йемен мъжете са мъже, а камилите са нервни.
— Спри, ако обичаш — каза Кейт.
Така че зарязах темата. Но не и Тони.
— Сериозно, двамата, които познавах, твърдяха, че никъде извън посолството не е безопасно — каза той. — Научават кой си още щом слезеш от самолета и те държат на мушка на всяка крачка.
Това вече ми беше известно. А сега Кейт го чуваше от друг човек — но въпреки това дори не трепна. Голям инат е, ако питате мен.
— Ако не отидем ние, ще трябва да го направи някой друг — каза тя.
Силен довод. Но проблемът, както го видях при пребиваването ми там, беше в това, че имахме крайно ограничено американско присъствие в безкрайно враждебна среда. Класическа рецепта за катастрофа. Питайте генерал Къстър, ако не вярвате.
Напълно зарязахме темата — или поне си мислех така, докато Ед Бърк не каза на келнера:
— За мен камилски хуй на клечка.
Големи комедианти сме всички.
В неделя сутринта станахме късно и предложих да направя закуска.
— Искаш ли туршия и сладолед? — попитах Кейт.
— Какво?
— Трябва да си сигурна, че не си забременяла, преди да се срещнем с Уолш утре.
— Джон. На хапчета съм.
— Вярно бе. Тогава какво ще кажеш за бъркани яйца?
Закусихме, прочетохме „Ню Йорк Таймс“ и изгледахме няколко сутрешни новинарски емисии. Би Би Си наистина е най-добрият източник на новини от места, за които американците не дават и пет пари. Включихме канала точно навреме, за да научим, че в Йемен е пламнала поредната гражданска война.
Някакъв племенен главатар от Севера, Хюсеин ал Хути, искал да катурне правителството в Сана, да върне имамите на власт и да създаде ислямска фундаменталистка държава. Според репортера с британски акцент Хюсеин искал да изрита всички чужденци и неверници от Йемен и да възстанови шериата. Идеята хич не беше лоша. Имам предвид изритването на чужденците. Мен на първо място. Хюсеин искал също да резне тиквата на дългогодишния президент и диктатор на Йемен, някой си Али Абдула Салех. Изобщо Хюсеин изглеждаше като човек, успял да махне всичко забавно от един фундаменталист.
Кейт изключи звука и ме погледна.
— Нямах представа, че там има война.
— Там винаги има война. Знаеш ли, че Йемен е на първо място по количество оръжия на глава от населението? Те просто трябва да направят нещо с толкова желязо.
Кейт не отговори, но усещах, че започва да се замисля дали наистина иска да прекара цяла година в Йемен.
Членуваме в един фитнес клуб на Източна 39-а и прекарахме няколко часа там, за да изгорим телешката мазнина от снощи и да изкараме червеното вино с потта си.