Както и да е, целият багаж вече бе вътре, така че преметнах моята М–4 през рамо и влязох в прохладното фоайе.
Неколцина агенти на ДСС, сред които Майк и Замо, наглеждаха багажа, а Бренър беше на рецепцията и ни регистрираше, без да показва паспорти и да дава имена — тези подробности не влизаха в работата на хотела. Американците притежаваха за вечни времена трети и четвърти етаж и саудитският принц се радваше на тлъсти приходи от стаите, заплащани с парите на американските данъкоплатци.
При предишното ми идване фоайето бе току-що ремонтирано и не изглеждаше зле — много махагон и тръстикови мебели, напомнящи за британски тропически колониален стил, подобен на онзи в хотелите из Карибско море. С това приликите свършваха.
На стената забелязах вездесъщата снимка на Али Абдула Салех, доживотен президент — докато някой не го убиеше. Големият Али те наблюдава.
Забелязах също неколцина западни гости, вероятно безхаберни европейци, възползвали се от някаква промоция, за да избягат от зимата в родината си. Американските туристи имат огромното преимущество никога да не са чували за Йемен и Аден, а и туристическите им агенти, ако изобщо имат такива, не искат да ги пращат на места, където не са добре дошли — което е горе-долу навсякъде в днешно време. Европейците пък си мислят, че са добре дошли навсякъде, което е друг вид невежество или арогантност.
Във фоайето имаше и двама йеменски войници с АК–47, както и двама американски морски пехотинци с М–16. Какво ли си мислеха европейските туристи? Страхотен плаж, ниски цени — но какви са тези хора с автоматите? Сигурно снимат някакъв филм.
Комисията по посрещането от наши колеги също бе тук. Бък разговаряше с трима мъже и една жена. Явно ги познаваше, но никой от тях не приличаше на нашия човек от ЦРУ, за когото бях сигурен, че ще се появи по по-драматичен начин — може би щеше да се спусне с парашут на плажа. Или по някакъв по-потаен начин — например онази палма в саксията можеше да ми прошепне: „П-с-с-т. Кори. Насам. Палмата. Не гледай към мен. Само слушай“.
Жена ми, която беше отишла да си напудри носа, дойде при мен и отбеляза:
— Хотелът не е чак толкова лош. Добре ли си прекара тук?
Въпросът беше по-натопорчен и от моряк в отпуска.
— Без теб, скъпа, не мога да си прекарам добре — отвърнах.
Тя като че ли се усъмни в искреността ми, но продължи:
— Доктор Нолан как се справи с проблема по пътя?
Това не беше истински въпрос, но все пак отговорих:
— Беше малко изнервена.
— Успя ли да я успокоиш?
— Всъщност й взех успокоителните и ги изгълтах аз.
Кейт потисна усмивката си и само за протокола ме уведоми:
— Още съм ти ядосана за онова спиране от полицията.
— Е, опитай се да го преживееш. Животът е кратък — напомних й.
Тя омекна.
— Ти си храбър мъж, Джон, но и доста безразсъден и арогантен.
— Благодаря. Знаеш ли, тукашния бар си го бива. Да те черпя едно?
— Пол каза, че пиенето на алкохол се забранява до второ нареждане.
— Така ли? Тогава какво ще кажеш за бира?
Хауард, който също беше отишъл да си напуд… да се освежи де, дойде и каза:
— Хотелчето не е лошо. Но дали е безопасно?
— Не е — уверих го. — Май няма да е зле да се върнеш в Сана.
— Мисля, че пътувах достатъчно за един ден.
— Хич не ми се иска да пропускаш засадата на връщане.
Той се разсмя, можете ли да си представите? Вече беше ветеран, който се смееше на смъртта.
— Живея в Лонг Айланд — уведоми ни той. — Обичам плажовете и съм опитен плувец.
— Чудесно. Акулите обожават опитните плувци.
Клеър също се присъедини към нас и каза на Кейт:
— Съпругът ти е много храбър човек.
— Той е моят герой — отвърна Кейт. Всъщност каза… ами, не каза нищо.
— Никога не съм била по-уплашена — продължи Клеър. — Но Джон… и Майк, разбира се, бяха абсолютно хладнокръвни и спокойни и Джон се погрижи да остана скрита под прозорците.
— И я прикривах с тялото си — добавих аз. Не, не го казах. Не съм чак толкова храбър.
Кейт не коментира.
Бренър беше приключил на рецепцията и дойде при нас, за да ни раздаде електронните карти в пликове, върху които бяха изписани номерата на стаите. Беше се сетил да ме сложи в една стая с жена ми, така че си помислих, че е преживял увлечението си по Кейт.