— Да се срещнем с аденските си колеги? — предложи той.
— Къде е човекът от Компанията? — попитах аз.
— Не знам.
Добре. Но ако трябваше да позная, бих се обзаложил, че липсващият член от екипа ни е в комуникационната стая, говори по радиото с шефа на станцията в Сана и го пита дали има информация, че ракетите са изпарили Пантерата. Нямаше ли да е чудесно? Или наистина исках лично да видя сметката на онзи тип? Беше минало известно време, откакто някой от нюйоркската АТС беше виждал сметката на някой лош, и мисля, че последната жертва беше моя. Лъва. Поради което сега бях тук, извикан на бис. Може би и това, че Кейт беше видяла сметката на човек от ЦРУ, също беше причина да сме в Йемен.
Във всеки случай бях набрал инерция в избиването на големи котки и се надявах да продължа победната си серия.
45.
Отидохме при Бък, който бъбреше с комисията по посрещането, и той влезе в ролята на домакин.
— Всички познавате Пол Бренър. Това е специален агент от ФБР Кейт Мейфийлд, новоназначена като юридически аташе в Сана, току-що пристигна от ФАТС в Ню Йорк. А това е съпругът на Кейт, известен и като детектив Джон Кори от Екипа за събиране на доказателства на ФБР, също от ФАТС в Ню Йорк. Джон, както вече ви казах, вече е идвал тук и изпитваше носталгия по Аден.
Това предизвика смях, но не и от моя страна.
Бък представи също д-р Клеър Нолан и новия легат, агент от ФБР Хауард Фенстърман.
— Хауард сам пожела да се разходи дотук с нас.
Някой каза ли „загубеняк“, или така ми се стори?
Всички се ръкувахме и всеки се представи.
Дамата бе Бетси Колинс, главен специален агент и началник на петчленния Екип за събиране на доказателства на ФБР. Изглеждаше приятна и открита и като се приемеше, че репутацията ми несъмнено ме е изпреварила, сигурно бе много развълнувана да научи от Бък, че ще й се отвори възможност да работи не с кого да е, а с мен.
Аденският колега на Бренър от Дипломатическата служба за сигурност бе Дъг Ренълдс. Водеше се регионален офицер по сигурността и приличаше на бивш военен.
Възползвах се от възможността да му кажа:
— Момчетата от ДСС свършиха страхотна работа, за да ни докарат дотук.
Той кимна и, естествено, отговори:
— За това им плащат.
Вторият мъж бе Лайл Манинг, главен специален агент от десетчленния специален отряд на ФБР. Беше млад, в очевидно чудесна физическа форма и подобно на повечето специални агенти на ФБР не беше сигурен дали едно бивше ченге може да е от неговата черга. Приемаше напълно нормално Кейт и Хауард, които бяха в клуба му. Между другото ФБР означава „фантастично безинтересен работохолик“. Майтап.
Третият беше лесен за разпознаване — с пустинна камуфлажна униформа, барета на морски пехотинец със земно кълбо и котва, капитански нашивки на яката и табелка с името, на която пишеше „Макандрюс“, макар да каза да го наричаме Мак.
Придърпахме тръстикови столове и наредихме прилежно автоматите си покрай коктейлната маса. Моментално се появи сервитьор, който остави на масата менюта и каза:
— Добре дошли, нови господа и дами и вече почетни гости на „Шератон Аден“. Аз съм Масуд. Какво ще пожелаете?
— Вода за мен и скоч за карабината ми.
Както и да е, поръчахме си безалкохолни питиета и Масуд се понесе към салона.
— Значи сте имали вълнуващо преживяване по пътя — каза капитан Макандрюс на контингента от Сана.
— Пет часа скука, две минути чист ужас — отвърна Бренър. — Безпилотните самолети свършиха чудесна работа. Сигурността по пътищата бързо отива по дяволите.
— Говорих с Ед Питърс — каза Дъг Ренълдс от ДСС. — Няма нищо против хората ти да пренощуват тук. Не е щастлив от това, но го приема. Междувременно пуснах искане до йеменските власти за военен ескорт обратно до Сана.
— При нормални обстоятелства не бих го приел, но този път няма да откажа, ако се уреди — отвърна Бренър. — Ако обаче ни предложат полицейски ескорт от Национална сигурност, независимо дали срещу пари, или безплатно, отговорът е не.
— Особено ако е капитан Дамадж — обадих се аз.
Бък и Бренър се разсмяха. Виждате ли? Те не ми бяха ядосани.
— Кой е капитан Дамадж? — поинтересува се Дъг.
— Офицер от БНС, с когото се срещнахме по пътя — отвърна Бък. — Докладвах за случая по сателитния телефон. Джон му каза да си го начука — обясни той, извини се на трите дами за грубия ми език и добави: — За съжаление не знаехме, че капитан Дамадж знае английски.