Всички здравата се посмяхме.
— Страната е на път да зацикли тотално — каза Бък на колегите ни в случай, че не го знаят.
— Е, поне ще спрат с идиотщините си — отвърна Бетси Колинс.
Както вече казах, а и както бях видял при предишното си посещение тук, отношенията ни с нашите йеменски съюзници не са добри. Американците възприемат йеменците като корумпирани, коварни и некадърни, а йеменците знаят какво си мислим за тях. Нямам представа какво си мислят те за нас, но не е трудно да се предположи.
И за да станат нещата още по-хубави, ние сме разтеглени толкова много, че едва успяваме да изпълним мисията си и да се защитаваме от враговете си, без да споменаваме йеменските си съюзници.
Безалкохолните пристигнаха и Дъг вдигна тост.
— Да посрещнем нашите гости с добре дошли и да им пожелаем много успех в мисията им. Каквато и да е тя.
Това предизвика малко конспиративен кикот. Приемливото отричане е важно за тайните операции.
Не мислех, че ще ни се наложи да имаме много вземане-даване с хората от Аден, след като тръгнем да търсим Пантерата: като при повечето тайни операции, щяхме да действаме предимно самостоятелно. Но пък макар че можеше никога повече да не ги видим, те можеха да ни видят, ако бъдат включени в някое отделение за разпознаване и прибиране на трупове. Я стига с тия мрачни мисли.
— Как е пациентът ви? — обърна се Дъг към Клеър.
— Ще се оправи — отвърна тя. — Но ще трябва да видя дали не се нуждае от шевове. И раната не бива да се замърсява.
— Инфекциите тук са страшни — обади се капитан Мак. — Цялата тази страна е като заразно отделение.
Иначе казано, кенеф.
Лайл Манинг, командирът на специалния отряд на ФБР, смени темата:
— Малко сме загрижени покрай съобщенията, че Ал Кайда може да предприеме атака срещу този хотел.
Всъщност това не беше никакъв хотел, а шибана крепост с бронирани прозорци.
— С Пол го чухме с ушите си от един пленник от Ал Кайда в Гумдан. Изглеждаше, че може да се вярва на думите му — казах аз.
Приятелчето ми Пол се съгласи и добави:
— Ал Кайда изгуби елемента на изненада, така че съм сигурен, че ще можем да се справим с всичко, което опитат тук.
— Ако са само четирийсет бойци, както бе съобщено, няма да е проблем — добави капитан Мак. — А тъкмо обратното: възможност.
Защо аз не гледах на тези атаки на Ал Кайда като на възможности? Какво ми е?
Стрелнах с поглед Хауард и Клеър. Изглеждаха така, сякаш не са чули добре. „Значи хотелът е мишена на Ал Кайда? Да не би да сме пропуснали съобщението?“
По-важното бе, че в качеството си на юрист, служител на Министерството на правосъдието и честен човек Хауард не трябваше да чува неща, които не е нужно да чува. Все още нямаше да стигнем дотам, но се бяхме запътили, така че се намесих:
— Ако господин Фенстърман, доктор Нолан и останалите нямате нищо против, май няма да е зле Хауард и Клеър да разузнаят хотела и плажа.
Изразих се добре, нали?
Хауард и Клеър чатнаха, станаха и се извиниха.
— Йеменците какво осигуряват или обещават като допълнителна охрана? — поинтересува се Бренър от името на всички ни.
— Не сме искали нищо от тях — отвърна Лайл Манинг.
Я пак?
Лайл погледна Бък и той призна:
— Предложих да не искаме от йеменското правителство голяма демонстрация на сила.
Какви са тия номера, Бък?
— В посолството каза, че ще уведомиш йеменските власти на най-високо ниво, че се нуждаем от допълнителна охрана — напомних му.
— Да, наистина го казах. Но ако го бях направил, това щеше да предупреди Ал Кайда, че сме наясно, че хотелът е мишена — обясни той. — Ако Ал Кайда си помислят, че разполагаме с информация за атаката им срещу „Шератон“, ще си помислят също, че същият източник, затворникът от Гумдан, е издал информация и за последното известно местоположение на Пантерата.
Никой нямаше какво да каже на това и имах чувството, че хората от аденския контингент са съгласни с начина на мислене на стария воин от Студената война — макар и да се намираха в центъра на мишената.
По-интересното бе, че Бък сякаш имаше властта да взема решения на живот и смърт. Голям пич.