— Колкото по-малко хора от йеменската армия има наоколо, толкова по-добре — напомни ни капитан Мак, усмихна се и сподели: — Първата ни цел ще е тежката им картечница наред с подслушвателната шатра.
Не забравяй и момчетата под чадърите.
Като стана дума, че не бива да се издаваме пред Ал Кайда, никой не предложи да евакуираме европейските и арабските гости. Май нагласата бе „майната им“. Има си причини цените в разгара на сезона да са ниски. Ако не знаеш какви са те, това си е твой проблем. Май наистина бяхме станали малко коравосърдечни. Освен когато не става дума за живота на американци. Всички други могат да се отпишат. Е, може би нашите европейски и арабски съюзници трябваше да оценят по-дълбоко с какво са се заели американците. Можеха да останат като публика, ако искат, но и в качеството им на такава щяха да бъдат убити.
— Целият специален отряд ще дава денонощни наряди до второ нареждане — каза Лайл Манинг.
— Освен това разполагаме и с хората на ДСС от Сана — добави Дъг Ренълдс.
— Но само за тази нощ, Дъг — напомни му Бренър. — Има нова и достоверна информация за заплаха срещу посолството, така че се налага да се върнат.
Май най-сигурното място в Йемен бе в залива при акулите.
Помислих си също, че всяка атака срещу американци ще предизвика същия отговор като случая с „Коул“. Две седмици след атаката срещу кораба в този хотел и в корабите в пристанището имаше близо двеста военни и хора от разузнаването и антитерористичните служби. Оттогава йеменците ни бяха принудили да намалим бройката, но във Вашингтон имаше хора, които искаха отново да я увеличат. Трябваше ни само повод. И още неколцина мъртви американци.
— Разбирам решението да не се засилва охраната тук — каза Кейт, която до този момент беше мълчала. — Но също така не искам да рискувам някой от екипа да бъде… да стане жертва. Трябва да напуснем хотела при първа възможност и да продължим натам, където бихме могли да установим контакт със заподозрения.
— Това е ясно — отвърна Бък и се обърна към колегите. — Надяваме се да се махнем оттук и от главите ви веднага щом получим информацията, която ни е нужна.
Така стигнахме до въпроса за липсващия член на екипа, но не бях сигурен, че някой от хората в Аден знае нещо за него, така че си замълчах. Това беше работа на Бък, а той не обелваше нито дума за ЦРУ.
Исках обаче да зная какъв е планът за евакуация, макар да си мислех, че вече съм наясно с отговора. Въпреки това се обърнах към Дъг Ренълдс.
— Ед Питърс каза, че ти ще ни запознаеш с плана за евакуация.
Дъг се усмихна — нещо, което не исках да видя.
— Ед казва на всички идващи тук да ме питат за това. Планът се нарича „Аламо“9. Някакви въпроси?
Предпочитах да не задавам.
— Ако бъдем предупредени от нашите източници и ако успеем да стигнем до летището, разполагаме в района с въздушен контингент, който може да ни евакуира — каза Бетси Колинс. — Или ако стигнем до пристанището, можем да се качим на наш кораб или да конфискуваме някой.
— Мисля, че вече сме предупредени за предстояща атака — посочих аз. Забравила ли беше?
Капитан Мак пропусна сарказма ми покрай ушите си и ни обясни:
— Най-лошото, което можем да направим, е да унищожим цялото си оборудване тук, да се евакуираме и да установим, че няма никаква атака. Това няма да ни представи в добра светлина.
По-добре жив, отколкото в добра светлина, но въпреки това трябваше да покажа, че съм отборен играч, така че казах:
— Звучи добре.
— Какъв беше планът за евакуация при предишното ти посещение, Джон? — попита Бетси Колинс.
— Плуване по гръб.
Посмяхме се. Явно местните ме приемаха.
— Ами цивилните гости? — попитах аз. — И персоналът на хотела?
— Би трябвало да зададеш този въпрос на Ал Кайда — отвърна капитан Мак след дълго мълчание.
Прав беше.
Бък обаче имаше и добри новини.
— Разполагаме с два безпилотни самолета, които денонощно разузнават района.
— С ракети ли са? — попитах.
Бък кимна.
Чудесно. Напоследък бях станал голям фен на „Хелфайър“.
Разговаряхме също за продължаващото разследване на атаката срещу „Коул“, което се точеше бавно, както и за последните събития в Аден и района. Голямата загриженост бе, че Ал Кайда набира политическа сила в Аден, макар засега да не представляваше военна заплаха въпреки четирийсетте джихадисти, пътуващи насам от Мариб. ЦРУ и Военното разузнаване наблюдаваха внимателно ситуацията и държаха всички в течение. Зарадвах, се да го чуя.
9
През 1836 г., по време на Тексаската революция, при Аламо 300 американци се сражават 13 дни срещу 3000 мексиканци. — Б. ред.