Като че ли приключихме с всички теми, понеже Бък каза:
— А сега ще ви оставим да си продължите работата. Можем да се срещнем отново довечера в коктейлбара, ако нямате някакви други планове.
— Светският ни график е запълнен — отвърна Бетси Колинс, — но ако няма престрелка с Ал Кайда, ще сме в бара.
Много смешно.
Всички станахме, ръкувахме се и се уговорихме да се видим на коктейл в седем вечерта. Е, на тази среща беше взето поне едно важно решение.
46.
Бък, Бренър, Кейт и моя милост се върнахме при багажа, който още се намираше под зорките очи на Майк и Замо.
— Всички оставате тук тази нощ, в пълна бойна готовност. Погрижете се за колите и поспете — каза Бък на Майк и се обърна към Замо. — Утре можеш да се върнеш в Сана с конвоя. Ще поискаме снайперист от специалния отряд.
Естествено, Замо отговори:
— Оставам.
— Добре. Но при първа възможност иди при доктор Нолан.
На американските етажи не се допускаха прислужници, така че си събрахме нещата и тръгнахме към асансьорите.
— Всички са свободни до седем — каза Бък. — След един час отивам при басейна.
Аз пък смятам след десет минути да чукам.
Кейт обаче му каза:
— Добре. Ще се видим там.
На едно бюро до асансьорите седеше морски пехотинец с М–16 и радиостанция. Стана и така се запознахме с ефрейтор Брад Шилър, който поиска да види паспортите и акредитивите ни. Свери имената ни със списъка си и ни връчи по една червено-бяла идентификационна карта на верижка, на която пишеше „Американско посолство — Сана, Йемен“. От другата страна имаше мишена. Майтап.
— Ще се обадя горе — каза ефрейтор Шилър и добави: — Добре дошли в рая.
Тук наистина всички бяха комедианти. Качихме се на третия етаж, който по спомени беше запазен за Екипа за събиране на доказателства на ФБР, специалния отряд на ФБР, Дипломатическата служба за сигурност, доктора на ФБР и временни гости, най-вече от посолството и по-рядко от Вашингтон. На етажа имаше и обща стая, където седяхме, пиехме, играехме карти и мърморехме.
На четвъртия етаж бяха двайсетте морски пехотинци, по двама в стая, както и кабинетите, екипировката и складовите помещения. В края на коридора имаше стаи за колегите ни от ЦРУ и служителите от Военно разузнаване, които обикновено стояха настрана — за радост на всички. Пак там се намираше и обшитият с олово ОССИ, разположен в напълно разчистена стая.
Тези два етажа бяха американският аванпост в Аден. Камилската муцуна под шатрата. Но ако хора като полковник Кент успееха да наложат вижданията си, скоро щяхме да строим арабски Гуантанамо някъде по крайбрежието. Подизпълнител — строителната компания на Бен Ладен.
Спряхме на третия етаж.
— Аз съм нагоре — каза Бък. — Ще се видим при басейна.
Кейт, Бренър и аз слязохме. Тук също имаше морски пехотинец зад бюро, въоръжен с М–16 и радиостанция.
Запознахме се с ефрейтор Уейн Пийпълс. Той ни насочи надясно и докато вървяхме, проверих отново номера на стаята си, за да се уверя, че Кейт и Пол не са настанени заедно.
Всъщност стаята на Бренър беше до нашата.
— Ще се видим след малко — каза той и влезе вътре.
Нашата стая имаше изглед към Аденския залив, също като миналия път. Да не би да беше и същата стая? Това на пода моите чорапи ли бяха?
— Приятно е — рече Кейт.
— Нищо не е достатъчно добро за християнските кръстоносци.
Метнахме багажа и оръжието на едно от двете големи легла и предложих да метнем себе си на другото.
Кейт реши, че идеята е супер.
След това стояхме на балкона и съзерцавахме тюркоазената вода. На същата гледка се бях наслаждавал в продължение на четирийсет дни в този хотел и тя събуди спомени.
Заливът, който се наричаше Златен мохур10, беше образуван от два хребета гола вулканична скала, спускащи се към водата.
Кейт забеляза самотната бяла шатра на южния хребет и попита:
— Какво е онова там?
— Шатрата, за която говореше капитан Мак. Или наблюдателен пост на йеменската армия, или подслушвателна станция на СПС. И в двата случая заповедите на хората там не са да ни помагат.
10
Индийска златна монета на стойност 15 рупии, използвана в Британска Индия през 19 и началото на 20 в. — Б.пр.